Хотелът се намираше само на няколко квартала от болницата, но това, което успях да зърна през чистачките и дъжда, ми беше достатъчно да разбера какво бяха сторили на Дюнтаун изминалите двадесет години. Това не бяха бръчките по лицето на жена, това беше една красива жена превърната в курва. Смъртта на Талиани бе размърдала някакви червейчета, които загризаха стомаха ми. Един поглед към центъра на Дюнтаун превърна червейчетата в гърчещи се и съскащи змии забили отровните си зъби във вътрешностите ми.

Преди двадесет години Оушън Авеню представляваше една тъмна и романтична двулентова улица, покрита с битумна настилка, арка от магнолии, просмукани с испански мъх, който се простираше от Дюнтаун чак до морето цели шест мили. Сега беше Оушън Булевард, шестлентова магистрала, врязваща се сред безкрая от улични лампи подобно на пресен белег. Никакво дърво или храст не нарушаваха призрачния зелен блясък; само една върволица хотелски реклами, чиито блестящи неонови показалци напътстваха туристите към крайбрежието.

Фронт Стрийт бе претърпяла още по-зловеща метаморфоза. Бях толкова разтърсен от случилото се тук, че спрях колата, излязох и застанах под дъжда, втренчен в нещо, което можеше да се опише само като полудяла улица. Тя беше толкова далеч от онази Фронт Стрийт в спомените ми, че изобщо с нищо не ми напомняше за нея.

Онази Фронт Стрийт, която още ми беше пред очите, напомняше репродукция на картина от Норман Рокуел. Имаше два стари кинотеатъра, които прожектираха двойна програма. Там беше и магазинчето на Бъки с мраморния кран за точене на газирана вода, където човек все още можеше да си поръча истински млечен шейк, направен от истински сладолед и да седне в някой старомоден плетен стол, за да си го хапне с удоволствие. На нея също така се намираше и забележителността на града, универсалният магазин на Блейн, който се разпростираше върху площта на цял квартал. На времето хората от Дюнтаун се снабдяваха от магазина с всичко, от бебешките пеленки до погребалните костюми.

Нищо не бе останало от всичко онова. Бъки и Блейн бяха изчезнали безследно, а в двата кинотеатъра се въртяха денонощно порнофилми. Неоновият блясък бе залял сърцето на града подобно на отровен облак. Курвите предлагаха телата си изпод брезентови навеси, където се пазеха от дъжда, сутеньори примамваха туристи и бездействащи в момента любители на конните надбягвания в заведения с пълен стриптийз. Рекламите за всевъзможни видове разсъбличания гъмжаха навсякъде. Непрекъснатият вой и гръмогласният ритъм на дискомузиката представляваха музикалната тема на улицата.

Бях посещавал подобни места, такива като холивудския квартал на порноиндустрията и съответния район в Бостън. Сценарият навсякъде беше един и същ. Човек не можеше да си поръча питие в който и да било бар по улицата без надвиснал над главата му афиш с гол задник или без сервитьорката да ти се предложи или пък сервитьора, в зависимост от предпочитанията на човека.

Господи, какво се е случило тук, помислих си аз. Как са могли Шефът и Титан да го проспят, да допуснат градът да бъде сполетян от тази чума, градът, над който те на времето бяха треперали като над младоженка?

Неоновият облак държеше следващите шест квартала в юмрука си.

И изведнъж, сякаш някаква невидима стена построена от средновековен архитект точно по средата на града, закри отровния неонов блясък и Дюнтаун в миг възвърна старата си елегантност. Сякаш времето бе пробягало на пръсти през тази част на града и с притиснат показалец до устните. Резиденции и двестагодишни градски къщи се гушеха в прегръдките на вековни дървета. Тази част на града си бе възвърнала революционното величие със спартанска и усърдна точност¹.

По ъглите примигваха газови лампи, улиците бяха основно осветявани от светлината на прозорците, на всеки три или четири квартала имаше площади изпъстрени с цветя, оазиси с фонтани, придаващи на града чувство за симетрия и красота.

Реакцията ми беше мигновена и проста.

Градът беше просмукан от шизофрения.

<<< || >>>

БЕЛЕЖКИ:

1. Визира се изгонването на монарха Яков II от британския трон през 1688-1689 години и установяването на истинско конституционно правителство под властта на Уилям III и Мери - Б. пр.) [обратно]

© Уилям Дийл
© Тодор Стоянов, превод
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.1999
Уилям Дийл. Хулигани. Варна: LiterNet, 1999

Други публикации:
Уилям Дийл. Хулигани. София: Бард, 1995.