Уилям Дийл

web | Хулигани

Притежаваше този тип красота, който някои жени наричаха първична. Индиански черти, високи скули, дълго и тясно лице, упорита челюст, кафяви очи, блестяща черна коса която се къдреше над челото и ушите му. Шест фута високи и строен, той беше с моя ръст и десет паунда по-лек. Летният му костюм му от фин памучен плат изглеждаше така, сякаш го беше смачкал на топка и го бе пъхнал под възглавницата си през нощта; вратовръзката му беше с постоянен възел и висеше на два инча под разкопчаната му яка. Краищата на яката му стърчаха накъдрени към тавана, а за обувките му изпитвах сериозни подозрения, дали изобщо някога са били лъскани. Явно не държеше особено на дрехите.

Изглеждаше преуморен, и то не само вследствие на безсънна нощ. Кръговете под очите му не бяха от предишния ден и ямичките им се превръщаха в бръчки. Гласът му беше дълбок и продран, глас, породен от твърде много пиянски вечери или прекалено много цигари или прекалено много безсънни нощи или и от трите заедно. Беше нахлупил стара разръфана кафява филцова шапка, а от ъгълчето на устата му висеше цигара.

Двайсет и девет годишен, а изглеждаше на четиридесет. Само един поглед беше достатъчен, за да разбере човек, че жените бяха луди по него.

Още не бил разглезен, а?

- Аз съм Парвър - представи се той. - Всички ми казват Стик.

Дръпнахме се настрани от бандата назад към автомата за кафе.

- Да не си любител на билярда? - запитах го аз, за да издърпам почвата изпод краката му.

- Не съвсем, защо?

- Прякорът.

- Съкратено от Редстик е.¹ Всеки си мисли, че съм някакъв шибан индианец - изрече с отвращение той. - Работата е там, че съм евреин и съм от Бостън.

- Казвам се Джейк Килмър - произнесох. - Това е всичко, което съм.

Стиснахме си ръцете.

- За оная работа с Талиани ли е цялата дандания? запита той. Изрече го с небрежен тон, сякаш убийството в Дюнтаун беше нещо съвсем делнично и обикновено.

Кимнах.

- Изглежда ми дело на двама души - казах аз. - Премахнали са две кучета пазачи, двама души въоръжена охрана, и са убили и тримата.

- Тримата ли? - запита Стик. - Когато ми се обади, Каубоя ми каза, че Талиани и Стинето опънали петалата.

- След като са премахнали Талиани и Стинето, са хвърлили бомба, за да приключат работата. В това време жената на Талиани влизала в стаята. Почина в болницата.

- Много лошо - произнесе той. - Макар че ми е трудно да излъжа, че ония двамата задници ми бяха много мили. - И с това съболезнованията приключиха. - Откъде съдиш, че са били двама души?

- Къщата се е подслушвала. Дъч има цялата сцена на запис, или поне най-важната част. Всичко е свършило само за тридесет секунди.

- Направо си роден без късмет. Още не си стъпал в града, и вече ти измъкват най-лакомите залъци от устата.

- Такъв е животът.

- Бомби и пистолети - изрече той развеселено. - Звучи съвсем като касапницата в графство Линкълн.

- Да се надяваме, че няма да се стигне дотам.

- Момчетата поизмориха ли те? - запита той.

- Откъде позна?

- И с мен разиграха същото театро когато се появих за пръв път тук. Нещо като въведение в нещата. Но те си мислят, че Дъч ме е наел, така че не бяха толкова подозрителни както в твоя случай. Ти си Феди, човече. А това означава, че с теб човек може да си има единствено само главоболия и неприятности. Не падай духом; и теб ще те приемат помежду си.

- Значи щом стане въпрос за тях, ти си просто едно от момчетата, така ли?

- Правилно си го схванал.

- Каква ти е задачата? - запитах аз.

- Доскоро Дъч само ме размотаваше насам-натам, колкото само да се намирам на работа. Тоя ден ме лепва за едно момче, друг ден за друго. Обаче миналата седмица, откакто Мацола разпозна пасмината на Талиани, вече дишам във врата на Костело и оня дребен плъх, Коен.

- И...?

- По дяволите, та ти познаваш цялата банда по-добре от всеки един от нас - възкликна той.

После се ухили, добавяйки:

- Никога ли не пишеш доклади? Нямах си и представа даже за Талиани до момента, в който Сиско ме въведе в нещата. Искам да кажа, в компютъра има някакви дивотии за тях, но нищо съществено.

- Да, знам. Хич ме няма по докладите. В това отношение двамата с Дъч много си приличаме. Всеки може да ги прочете.

- В отговор на въпроса ти, Костело се държи настрана от останалите играчи.

- А Коен?

- Същото. Канцеларски плъх.

- Не го подценявай. Той има повече трикове в торбата си от цирков фокусник.

- Ще го запомня. Виждал ли си скоро Сиско?

- Говорих по телефона с него. Ще се срещнем на закуска. Може би няма да е лошо да дойдеш и ти.

- Мисля да пропусна. Ако някой от тия момчета ме мернат с теб толкова скоро, може да заподозрат нещо. А сега в момента ми имат доверие. Бих искал да не ги подвеждам.

- Разбира се - произнесох аз когато и Дъч се присъедини към нас.

- Представлението беше превъзходно - каза ми той. - Много си падам по такива прочувствени завършеци. - После се обърна към Стик. - В последно време с какво се занимаваш?

- Гоня Костело. Двамата с Коен прекараха деня на яхтата му и си говореха за бизнес.

- Чудесно. Още двама с железно алиби. - После се обърна към мен. - Разговаря ли със Сиско вече?

- Точно преди срещата. Предложи двамата със Стик да станем тандем. Ще има ли някакви проблеми?

- Предполагам, че не. Това е една доста свободна операция. Ще те поразкарам малко насам-натам, така че останалите момчета да не се чудят защо съм събрал новодошлите заедно. Така че какво мога да ти кажа, което ти все още не знаеш?

- Има ли някой от местните, за когото би трябвало да съм осведомен? - запитах аз, без да се надявам особено на отговор.

- Само Грейвз Дългоносия - отвърна Дъч.

- Грейвз Дългоносия ли? - изрекох аз, като се изхилих на прякора.

Дъч ме изгледа през прихлупените си клепачи.

- Няма нищо смешно - изрече едрият мъж.

- О, така ли? Че кой е той?

Дъч почеса ръба на челюстта си с палеца.

- Местният бандит - каза той. - Не един местен бандит, а местният бандит. - Той хвърли един кос поглед към Стик. - Надявам се оная работа довечера да не я оплескате като онзи случай с Чери Макджий.

- Чери МакДжий ли? - запитах аз. - Това да не е онзи МакДжий от Питсбърг?

- Тоя МакДжий, за когото става дума, е заровен в местното гробище - каза Дъч. - Благодарение на Носа.

Стик си взе чаша кафе и наля една и за мен. Беше достатъчно силно, за да преплува човек след това Канала.

- Та каква е работата с тоя Грейвз? Как му викаха? Дългоносия ли?

- Не става въпрос за лицето му - каза Дъч. После разказа историята.

- На времето Грейвз имал клюн, който карал Дюран да изглежда, сякаш му е бил присаден нос. После в някаква свада му обръснали някъде инч или повече от него, но прякорът му останал. Той е чернокож, конте, но не от ония педалите, нали разбираш какво искам да кажа? Спортни якета, риза и вратовръзка, обича спортните коли - това е стилът му. Далеч още преди да се появя тук, Грейвз е контролирал всичко, с което подземният свят на Дюнтаун разполагал в онези дни. Курвите, лихварството, залаганията на конните надбягвания. Не се занимава с наркотрафик на сериозна дрога, в действителност вероятно не ги е пускал в Дюнтаун.

- Брей, да не му се надява човек - произнесох аз.

- Морален стълб на обществото - обади се Стик.

- Разбира се - изхили се Дъч и продължи. - Преди около две години този пришелец, Чери МакДжий, се настанява в града с банда здравеняци и решава да раздвижи малко застоялите води. Първо се опитва да изтика Носа. След като не сполучва, опитва се да го купи. Пак неуспех. И тогава решава да подпали един от клубовете на Грейвз, за да покаже на Носа кой е господарят тук. Сериозна грешка.

Стик се намеси с една характеристика.

- Грейвз има страхотен талант да плаща винаги с една и съща монета - сподели той. - Да се изправиш срещу него е също толкова разумно, колкото и да изхвърчиш като Чери МакДжий от моста на залива с мисълта, че можеш да хвърчиш.

Дъч продължи.

- МакДжий направи нещо много необичайно. Опита се да натопи Грейвз. Изнудване. И успя. Грейвз си изкара чудесно в Литъл Ку.

- Литъл Ку ли? какво е това?

- Това е като Дисниуърлд за углавните престъпници - вмъкна Стик. - Един много здрав пандел в щата - или в който и друг да беше.

- Когато Носа се издъни, той го прави като брамански бик падащ без парашут - каза Дъч.

- А докато отсъстваше, поддържаше ли бизнеса? - запитах.

- Работата висеше на кантар. Всеки си плати за гяволъка. И накрая направиха размяна - трима от момчетата на Грейвз бяха гръмнати на улицата; двама от стрелците на МакДжий намериха края си в блатото.

- Враждата още ли продължава?

- Откакто МакДжий и дясната му ръка си счупиха главите, всичко затихна - каза Дъч.

- Хей, Шефе, някой те търси по телефона - изрева Китаеца от другия край на стаята. - Това е Акулата, вдига шум като Ниагарския Водопад.

- Извинете ме - каза Дъч и хукна към телефона.

- Кой е тоя Хлапака Муфалата? - запитах аз Стик.

- Чернокожо ченге, от Ню Орлийнс. Много е добър. Много лесно навлиза в обстановката. Пипа страшно хладнокръвно, но вдигнеш ли му кръвното, ще имаш пред себе си една дузина бесни негри върху сто и петдесет паундов скелет.

Ругатнята "Schmerz!" на Дъч можеше да се чуе на мили оттук. Стаята замря като при молитва. После го повтори, този път вече на английски, още по-гръмко.

- Боже Господи!

Той затръшна слушалката колкото сила имаше.

- Някой току-що е видял сметката на Джони Драганата в семейния плувен басейн докато Ланг е стърчал като някой лотос на половин квартал от къщата му - изрева Дъч.

Щабът мигновено се превърна в кудкудякащ пилчарник.

- А сега ме чуйте добре - изрева отново Дъч. - Искам да се налепите по задниците на Талиани като на ягодов сладолед, и то веднага. Аз тръгвам към къщата на Драганата. Китаец, ти идваш с мен. Останалите си знаете работата. Да тръгваме преди дяволският му град да е обезлюдял съвсем.

Той се завъртя към нас.

- Вие дамата искате ли да дойдете?

- Не бихме го пропуснали за нищо на света - казах аз.

- Тогава да тръгваме - изрева германецът и хукна по-бързо от всеки друг едър мъж, когото познавах.

<<< || >>>

БЕЛЕЖКИ:

1. Редстик (Redstick) - прозвище за индианец (Червената Тояга). - Б. пр. [обратно]