ЗЕМЯ

web

Уж е семпла привидно земята,
а е цялата с тайнственост пълна.
Призовава тя властно децата си -
зърно падне и скоро покълне.
А когато измъчен е разумът
или чувствата шеметни - смазани,
всеки път ни обзема копнежа
да се сгушим в ръцете й нежни.
Ясно утро - прозрачно, божествено.
Тъмна нощ - най-потайното време...
О, земя, на живота невестата,
със плода му навеки бременна!
Скъпа моя мома тъмноока,
със какво си застлала наоколо?
Като мен ли си земна? Пулсираш
като огън, от Господа стъкнат.
Ти не питаш, а всичко разбираш -
и възторга, и моята мъка.
Но ще бъдеш ли с мене докрая?
Дъх стаявам, сърцето жадува,
вдигна поглед - ликът ти сияе,
коленича - пак тебе целувам.
Но дали ще смириш ти, любима,
мойте чувства неутолими?
Но дали ще смириш ти, любима...

© Сергей Дзяргай
© Зоя Василева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.04.2002, № 4 (29)

Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.