|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВЪЗДУХ
web
Гледай въздуха... колко е бистър,
как искрящ е и колко лъчист е,
малко в златно и малко в червено,
ту замрял е, ту с леко трептене.
Аромат в аромат се прелива
и струи след ветреца игриво,
а кои са тревите омайни
във настойката чудна, е тайна.
Гледай въздуха... той е такъв!
Не, дори не разбираш какъв...
Туй вълшебство е неповторимо,
ти си същата, моя любима.
Моя песен тържествена, трепетна,
от вода по-прозрачна и светла!
Размечтах ли се? Май... Тя самата е...
по е искрена и от сълзата ми.
Знай, без тебе е мрачно и пусто,
некрасиво, безвкусно, безчувствено.
Нямам право дори да мечтая
да докосна ръката ти, зная,
да те зърна за малко, то значи
да не бъде ефирът прозрачен.
Като дим е копнежът по нея -
ту възникне, ту се разсее.
Като дим е копнежът по нея...
© Сергей Дзяргай
© Зоя Василева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.04.2002,
№ 4 (29)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.
|