РОБЪРТ ФРОСТ
=============================

Робърт Фрост е роден на 26 март 1874 г. в Сан Франциско. На 11-годишна възраст семейството му напуска Калифорния и се установява в щата Масачузет. Учи един семестър в колежа "Дармаут", напуска го, работи в завод и като репортер на вестник. През 1894 г. ню-йоркско литературно списание публикува елегията му "Моята пеперуда". На следващата година завършва Масачузетския университет и се жени за Елинор Уайт. От 1896 до 1899 г. учи в Харвард, но го напуска, без да се дипломира. През следващите десет години пише поеми, но публикува рядко. Разработва своя ферма в Дери, щата Ню Хемпшир, преподава в Академията "Пинкертън". През 1912 г. продава фермата и със семейството си се изселва в Англия, за да се отдаде напълно на литературна дейност. На следващата година в Лондон излиза стихосбирката му "На север от Бостън". Контактува с английските поети Аберкромб, Брук и Томас. През 1915 г. се завръща в САЩ, излиза американското издание на "На север от Бостън", от продажбите на което купува ферма във Франкония, щата Ню Хемпшир. През 1916 г. излиза третата му книга "Куп от интервали", през 1924 г. получава първата си награда "Пулицър" (общо четири). Следват "Събрани поеми" (1930), "Далечен обхват" (1936) и "Дървото на свидетелите" (1942). За тези години получава безпрецедентен брой литературни награди, академични и обществени почести. Поетиката му съчетава пасторална и философска сдържаност, често с ироничен коментар. Признат е за пионер във взаимодействието на ритъма и метриката и в поетичното използване на речника и интонацията на ежедневния език. Умира на 29 януари 1963 г. в Бостън.

ПОЕЗИЯ

Стихове
  The Pasture
  The Road Not Taken
  An Old Man's Winter Night
  Birches
  The Oven Bird
   In a Disused Graveyard
   A Peck of Gold
   Nothing Gold can Stay
   Dust of Snow

В превод на Димитър Калев

   В изоставеното гробище
   Хапка злато
   Няма златна твърд
   Снежен прах

В превод на Теменуга Маринова

   Към земята
   Дървото до моя прозорец
   Пролетни езера
   Листа, сравнени с цветове
   Полуреволюция
   Безрезервен дар
   Влез

   Стрък цветя
   Сенокос
   Сбогом и хлада си пази
   Край, край...
   Пътят, по който не поех
   Златно нищо не остава

* * *
Критика за Робърт Фрост

© Електронно издателство
LiterNet, 2002-2018