 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НА БИЛОТО
Как мен, хлапакът, ме теглеше вън!
Исках да хукна от тясната стая,
вдигах очи - комета незнайна
да видя,
да чуя космически звън.
Но не разбрах, светлината видял,
даже защо тя напуска небето,
без да постигне целта си заветна,
какво я разгаря -
любов или жал?
Годините бързо догарят със мен
преди да съм стигнал целта, главоломно.
Вече не вдигам взор устремен.
Земята гледам -
да я запомня.
© Ригор Барадулин
© Янко Димов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.12.2001,
№ 12 (25)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.