Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МАКАР И СКРИШОМ
web
Кого не го влече да се извърне.
Еудженио
Монтале
Дървото,
дето го боли
от всеки вятър, всяка сприя,
за всяка клонка
и филиз -
това дърво си ти самият.
Сезони -
охра, резеда...
Щастливо клонът се превива
от натежалите
гнезда.
И гледаш все напред наивно.
Вината все,
незнайно как,
расте като филиз. И диша.
Душата зряща
иска пак
назад да се извърне скришом.
© Ригор Барадулин
© Янко Димов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.12.2001,
№ 12 (25)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.
|