ДРЪВЧЕ НА НЕБОСТЪРГАЧА

web

Какво бих искал да ви кажа,
да споделя през тоя ден?
Пристъпям бавно по паважа.
Небостъргач стои пред мен.

Стои, небето той зазижда,
докосва облаците чак.
Дръвче на покрива му виждам:
стои само - като сирак.

Стои то - слабичко и голо -
игличка на дома голям.
Само го виждам аз отдолу,
а други има ли - не знам.

И мисля си, че го потискат
шумът, гранитът посивял.
То кътче на земята иска,
затуй поглежда със печал.

Парк шумоли, гърмят централи
под вечерното зарево.
А него са го приковали
там - неизвестно за какво...

Аз искам, с болка във душата
да питам господаря твой
защо отне ти свободата
и горе те зазида той?

И сякаш през решетка черна
дочувам тихия ти глас:
- Презирам тая вис безмерна
и за земята плача аз!

Ноември, 1959

Ню Йорк

© Пятрус Броука
© Иван Давидков, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.11.2001, № 11 (24)

Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.