БРЕЗА БЕЛОКОРА

web

Бреза белокора,
шумяла два века...
Но старост настъпи -
и стихваш полека.
Такава за пръв път те виждам, бреза -
с повехнал клонак като бяла коса.
Тревожно шуми пожълтялата шума.
Старица, за отдих поспряла край друма...

Бреза белокора,
спомни си с отрада -
и ти си била пременена
и млада.
И стройно се вдигал върхът ти висок.
По тебе е бликал живителен сок.
И клоните нощем са криели в шепи
на влюбени двойки потайния шепот.

Стоиш ти, прегърбена,
до кръстопътя.
Край теб дъщерите-брезички
растат и
наметнали шалове светлозелени,
те бързат към всички посоки - стълпени
или пък в редици, но все в надпревара
и с вятъра всяка за теб разговаря.

Бреза, ти старееш
и тъжно ти става.
Но аз и такава
не ще те забравя.
Ще идвам при тебе и с радост, и с мъка,
тъй както се връща презморският щъркел
и с грижа за челяд гнездото си стяга...
О, родна навеки, бреза белоснага!

1958

© Пятрус Броука
© Първан Стефанов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.11.2001, № 11 (24)

Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.