ОСИП МАНДЕЛЩАМ
=============================

Осип Манделщам е роден на 15 януари 1891 г. във Варшава, в еврейско семейство на търговец на кожи. От 1897 г. живее в Санкт Петербург, посещава лекции в Париж и Хайделберг, през 1911 г. постъпва в историко-филологическия факултет на Петербургския университет. През 1913 г. трайно навлиза в литературните среди на акмеистите (от гръцката дума "акме" - висша степен) и излиза първата му стихосбирка "Камък". От 1918 г. живее ту в Москва, ту в Петербург, ту в Тифлис, без да създава някакъв бит около себе си. След 1920 г. започват най-интензивните му и многообразни литературни години: "Tristia" (1922), "Втора книга" (1923), "Стихотворения" (1928), две книги с проза - "Шумът на времето" (1925) и "Египетската марка" (1928), превежда много белетристични и поетични произведения на съвременни автори. 1930 г. е начало на откритото преследване на поета. През 1933 г. написва сатирата за Сталин ("Ний живеем без слух за страната под нас..."), за която през май 1934 г. е арестуван, интерниран е в Чердин на Кама, постъпва в болница поради психично разстройство. След подобряването си е преместен във Воронеж, работи като журналист. През 1935 г. завършва знаменитото си стихотворение "Вълк" ("За кънтящата доблест в грядущите дни..."). След изтичане срока на интернирането се завръща в Москва, но поради забрана от властите живее в Калинин. В санаториума Саматиха е арестуван повторно и е осъден на петгодишен изправителен трудов лагер за контрареволюционна дейност. Поетапно е отправен в Далечния Изток и е настанен в лагера Втора река (днес в чертите на Владивосток). На 27 декември 1938 г. умира в болничната барака на лагера от петнист тиф.

ПОЕЗИЯ

Стихове
   Как кони медленно ступают...
   Здесь отвратительные жабы...
   Когда укор колоколов...
   И клена зубчатая лапа...
   В смиренномудрых высотах...
   Это какая улица?...
   Шарманка
   Реймс и Кельн
   Я скажу тебе с последней...
   Импрессионизм
   Я должен жить, хотя я дважды умер...
   За гремучую доблесть грядущих веков...
   Бесшумное веретено...
   Мы живём, под собою не чуя страны...

В превод на Людмил Люцканов

   Ариост
   Татари, узбеки и ненци...
   Той още помни моя стар чепик...
   В прозрачния Петропол ще умрем...
   Не, не луна, а светъл циферблат...
   На тихото шосе пазач...
   Аз няма да се насладя на "Федра"...
   Като Рембранд, от светлосенките гнетен...
   Среброто женствено както гори...

В превод на Бойко Златев

   Конете движат се тъй бавно...
   Тук жаби с безобразни ликове...
   Когато укоряващ звън...
   Зъбчатата кленова лапа...
   В смиреномъдри висоти...
   Коя е тази улица?...
   Латерна
   Реймс и Кьолн

В превод на Димитър Калев

   Ще ти кажа: всеки ден е...
   Импресионизъм
   Знаеш ли тази улица?...
   Живей ми се, макар умирал дважди...
   За кънтящата доблест в грядущите дни...
   Безшумно вретено едно...
   Ний живеем без слух за страната под нас...

В превод на Мария Вирхов

   Стихове за незнайния воин
   Не, не ще се укрия от великия мрак...
   Където се гнезди нощта...
   На полицейската бланка верже...
   Страхът усилва колко вкус...
   Жени, на черната земя роднини...