БЕЖАНСКА ЕЛХА

web

Тя елхичка не беше,
клон бе - коледен дар.
С нашта къща граничи
Сухаревски пазар.

И до топлата печка
го подпряха децата.
И с подръчни играчки
украсихме елхата.

Нарисувах набързо
Витлеем, пещерата,
трите влъхви и ангели
бели, крилати.

И което бях слушал
за живота невесел
от устата на мама,
в коледарските песни.

И елхи толкоз много
аз съм виждал красиви,
ала тази едничка
в паметта ми е жива.

Във сърцето си пазя
и във сняг, и във киша
тази мъничка клонка
наша, новогодишна.

Помня татко как търси
(сякаш беше по-лани),
във калта на Сушчоуски
две подметки отпрани.

Тази черквичка малка
и до днес виждам ясно -
със строшени камбани,
с вехти иконостаси.

В нея молех се често
на светеца Никола,
за белите си в мойта
краснапресненска школа.

И признавам си честно,
много често той после
ми помагаше лесно
кръста тежък да нося.

23.06.1995

© Максим Танк
© Стефан Поптонев и Зоя Василева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.03.2002, № 3 (28)

Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.