Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
РАЗМИСЪЛ
web
И тишина, и стон без глас,
сърцата ни са сякаш спрели...
На суха пръст бих легнал аз
наместо в меката постеля.
Бушува шеметният бой.
Напред в атака ти се хвърляш,
но кой ли у дома си - кой
подир войната ще се върне?
Аз може като ветеран
сред жълтите треви да падна,
над раните от люта бран
ще се сведе лоза прохладна.
Това не ме тревожи. Знам,
света в победата откривах.
И ако падна нейде там,
поне земята ще е жива.
4-ти Украински фронт
© Микола Сурначов
© Теодора Ганчева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.01.2002,
№ 1 (26)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.
|