ЖЕРАВИТЕ НЕ ПОДМИНАВАТ

web

Те дълго летяха
към родната стряха.
Градушка ги брули,
вихрушка ги вя.

Внезапно там долу вълни изумрудни видяха,
в тях скрити - полянки,
в тръстиките - синия низ на Начанка,
в ливадите - окосена трева.
Те слязоха ниско - видяха росата,
слънцето - как на капки блести.
Трепват сърцата им птичи:
в тревата
не се ли белеят перата
от техните родни бащи?...
И тихо запяха в просторите ясни,
в гнездата си стари отрониха пух,
в небето направиха облак
и с трепетен крясък
на ливадата кацнаха в куп.
... И си спомних с горчилка
как миг не намерих,
как с влака подминах
родното мое селце...
О, защо не тупти в мен сърцето на жерав
или, тъй както жерав, да имах човечно сърце!

1966

© Микола Купреев
© Теодора Ганчева, Симеон Владимиров, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.11.2001, № 1 (24)

Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.