Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НЕПОЗНАТАТА ПОЕТЕСА
web
Аз не съм се и срещала с Вас,
но гласът на сърцето Ви вика.
И над Вас расне сива трева,
не си спомня за Вас също никой.
Знам, била сте подобна на мен
и с любов са Ви чели мнозина,
и била сте самотна, и в плен
на тъгата - очите Ви сини.
И тъй трудно било Ви е, знам
да живеете в свят безразличен.
И съседите Ваши без срам
да шушукат - на луда прилича.
Че във глухото малко градче
е обидно - жена-поетеса.
И неспирно мълвата тече.
И отбягват Ви всички. Къде са
Ваште нежни видения. Тук
ще намерим листа пожълтели.
И дано Ваш потомък и внук
ги чете в някой свят паралелен.
И дано го разтърсят, преди
да разпали с тях огъня бавен.
Тъй гори моят дух - и следи
във пламтящите строфи оставя.
© Людмила Рублеуская
© Зоя Василева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.11.2001,
№ 11 (24)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.
|