ДАЛЕЧНОСТ

web

Часовникът отмерва муден час,
лицето огледалото напуска
с отровни щрихи.
И саван се спуска
пред погледа,
за да покрие нас.
Небето с непокварена печал
ни гледа през прозореца тревожно.
Животът ли? - въобще не ми е жал,
защото да си жив е невъзможно.
Свят, своя призрак виж! Каква цена!
Не говори, че друг те е измислил.
В реката слънце плува - светлина,
пробягваща с отблясъци златисти.
Свят, изпълзял по камъка студен,
шегите зли не бяха твоя същност.
Не ме е страх от теб и знам, че мен
все ще попиташ, рано или късно.
Разкъсаната плът е с този цвят,
с какъвто цвят е нарът. Цяла вечност
водата, дето мие се Пилат,
разрежда силно цветовете вечер.

© Людмила Рублеуская
© Зоя Василева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.11.2001, № 11 (24)

Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.