Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ФЕВРУАРСКИ СЛЕДОБЕД
web
Денят ни напуска,
нощта пак се спуска.
Блатата замръзват,
реките заспиват.
През облаци сиви,
лъчите игриви
блестят към селцето,
във руж го обливат.
Но снегът се стеле равно,
зидовете скрива бавно.
Пътя през полето
вече трудно очертават.
По поляни мрачно-бели,
призрачни кат’ сенки вели,
в шествие прощално
хора бавно преминават.
И плачат камбани,
а чувства събрани
на мелодията жална
откликват в мене вдън.
И призраци в мене,
сърцето ми стене.
Кат’ камбана погребална,
то бие с морен звън.
© Хенри Лонгфелоу
© Явор Димитров, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet,
13.01.2000, № 1 (2)
|