 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕСЕНТА В МЕН
Есен е. Но не навън е есента,
а вътре в мен цари мраз.
Навред са пролетта и младостта,
но аз съм остарелият, аз.
Птици в небето като стрели,
дом строят и пеят неуморно.
Навсякъде живот кипи,
но не в сърцето ми сиротно.
И ето, тишина: мъртвите листа
падат с шумолене и утихват.
Не вършеят вече летните жита,
гласовете в мелницата стихват.
© Хенри Лонгфелоу
© Явор Димитров, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet,
03.07.2000, № 7 (8)