РЕЛИГИОЗНИТЕ ПРИНЦИПИ ПРЕД ИЗПИТА НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА. ПАРАДОКСИ НА ИСЛЯМСКАТА ФИНАНСОВА СИСТЕМА

Ибрахим Уард

web

Създадени през 1970 г., ислямските финансови институции днес действат в 65 страни. Това изглежда парадоксално в контекста на религия, която осъжда печалбите, дошли от заеми. Развитието на ислямските финансови институции в началото съответства на подема на ислямската политика, но по-късно намира нов разцвет с подема на финансовата глобализация. Ислямските фондове, създадени на основата на подялбата между основните приходи и загуби, или по-прозаично казано - на основата на инвестициите в сектори, чийто характер е позволен от закона, за съжаление съществуват заедно с други финансови (етични) продукти.

Ислямските финансови институции са на стойност приблизително $ 230 милиарда, почти 40 пъти повече, отколкото през 1982 г.¹. Както Citibank, която през 1996 г. създаде собствен ислямски филиал в Бахрейн, по-голямата част от големите западни финансови институции за съжаление развиват този вид дейност под формата на филиали, нещо като ислямски “гишета" или във вид на финансови продукти, предназначени за мюсюлманска клиентела. Като символ на интеграцията на ислямската финансова политика с глобалната икономика, дори е създаден индекс Dow Jones на ислямския пазар. И това може да изглежда парадоксално, тъй като Ислямът според някои е несъвместим с новия световен ред, който бе наложен след края на Студената война². Как тогава може да се обясни фактът, че сега, когато сме изправени пред финансова глобализация, институции, по принцип отхвърлящи лихварството, могат да се интегрират в система, основана на личния интерес и че действия, възобновени с пробудата на ислямската политика, сега са в разцвета, когато ислямската политика вече се задъхва?³

Модернизираният ислямски финансов свят очерта основното си лице през 70-те години, по времето на възхода на панислямизма и бума на петролния бизнес. Шестдневната война (юни 1967) всъщност отбеляза упадъка на панарабското светско движение, с което започна регионалната хегемония на Саудитска Арабия под знака на панислямизма. Създадената през 1970 г. Организация на ислямската конференция (OCI) прегрупира мюсюлманските страни и приведе в хармония със законите на деня икономическите положения на Исляма. Умножиха се и ислямскити институции за икономически изследвания. През 1974 г. Организацията на ислямската конференция реши заради четирикратното увеличение на цените на петрола, да създаде Ислямска банка за развитие. Тази институция постави жалоните на система за взаимопомощ, основана на ислямските принципи. През 1975 г. бе основана първата частна ислямска банка - в Дубай. Бе създадена международна асоциация на ислямските банки, която да установи правилата и да защитава общите интереси. През 1979 г. Пакистан бе първата страна, която включи с декрет ислямизацията в банковия сектор. През 1983 г. я последваха Судан и Иран. И така мюсюлманските юристи имаха трудната задача да адаптират един предкапитализъм с нуждите на съвременното общество. Защото ако религията се оказваше благодатна за търговията (професия, упражнявана от самия пророк Мохамед), тя осъждаше основните печалби от чистата финансова дейност. Според Корана, например, въпреки привидното си сходство, придобитите печалби от търговията са коренно различни от това, което се печели при даване на заем (сурат 2, стих 275). Ислямът забранява в частност така наречената “riba". Думата, преведена най-общо като “лихварство", буквално означава “увеличение". Но нейната интерпретация винаги е била противоречива: за някои “riba" се отнася до всички форми на установено лихварство (полза); за други думата назовава само прекомерното лихварство (полза). И въпреки че някои религиозни авторитети, включително и египетският шейх Ал Азар, са заявявали законно позволения характер на някои типове лихви (ползи), много улеми (арабски богослови) продължават да залагат само на една ограничаваща интерпретация. Без да оспорва принципа за преизчисление на заетите пари, ислямската традиция се противопоставя на фиксирания и предварително определен аспект на лихварството, което включва в себе си възможност да се експлоатира този, който е взел пари на заем. Ислямът по-скоро прославя безпристрастното разделение между рисковете и печалбите.⁴ В миналото прилаганата форма на финансиране в ислямските страни се е състояла в това заемодавецът и този, която взема пари на заем, да са в съдружие; един предприемчив търговец е финансирал операция, подета от предприемач, като двамата са поделяли по равно печалби и загуби. Тази форма на съдружническо финансиране, която после ще бъде в основата на френския закон за образуване на командитни дружества, произлиза от логика, близка с тази на рисковите капитали, популяризирани от “новата икономика". Според теоретиците на ислямските финансии подобна система е еднакво добре адаптируема както към нуждите на ислямската икономика, така и към моралните устои на религията. Всъщност, докато класическата банкова система привилегирова притежателите на капитали или блага, възприемани и като хипотетични, съдружническото финансиране дава шанс на хората, които вземат пари в заем - хора динамични, но не толкова богати. Тази система позволяваше и на онези, които поради религиозни причини предпочитаха просто да трупат пари, да приложат продуктивни икономически ходове. Ислямът внесе и друг, благотворителен аспект: благодарение на правоуправлението на фондовете на така наречения “закат"⁵, както и на техните собствени дарения, банките трябваше да се борят срещу бедността и изключването на хора.

Разделяне на загубите и ползите

Тази нова финансова система бе основана върху два основни принципа на съдружничеството - mudaraba (образуване на командитни дружества) и musharaka (съдружничество). Други неутрални договорености, като murabaha (когато банката играе ролята на търговски посредник, купувайки необходимите стоки на своите клиенти и препродавайки им ги, като печели), имаха временна роля - да позволят на банките да генерират приходите, подготвяйки се да наложат прилагането на партньорското финансиране. Колкото до преизчисляването на влоговете, то бе също основано върху принципа на подялбата между загубите и ползите: спестовните влогове бяха преизчислени (или не) с оглед на ползите за учрежденията; инвестиционните влогове, предназначени за финасирането на специфични институции, бяха преразпределени с оглед на крайния резултат от тези инвестиции. Но партньорското финансиране се оказа неудачно: нито финансовите инфраструктури, нито пък мозъците в тази област не си взаимодействаха чрез него. Разочаровани от провала, много учреждения се отдръпнаха от тези финансови амбиции и след като не видяха доходност в този тип инвестиране в родните си страни, вложиха значителна част от капиталите си на Запад. Техните предпочитания към реалните блага (преди всичко - недвижими, и към пазара на полезни изкопаеми), обуслови наличието на доста голямо количество банки със значителни загуби. Неутралните методи, които трябваше да изиграят само преходна роля, се запазиха. В много отношения ислямските банки функционираха така, че да прикриват съществуването на лихвата. Техният имидж пострада както от краха на ислямските инвеститорски компании в Египет през 1988 г.⁶, така и от значителното количество скандали. Тогава някои решиха, че ислямската финансова система в крайна сметка е нещо твърде ефимерно, свързано с петролния бум. Всъщност, именно тогава тя се намира в период на доста голямо разрастване, тъй като междувременно значителни превратни промени вече бяха трансформирали света на международната финансова система и този на Исляма. От една страна това бяха технологичните и световни изменения (глобализрането на финансите, новите финансови пордукти и т.н.); от друга - политическите, икономическите, демографските и социални промени (иранската революция, войната в Залива, крахът на СССР и появата на нови ислямски държави, колебанията в петролния пазар, възхода на силните азиатски държави, появата на набожна мюсюлманска буржоазия и т.н.). Но ислямската финансова система достигна до истинския си възход благодарение на определени принципи и практики. И така, докато в началото тя се характеризираше със своя легализъм и схоластика, по-късно вече стоеше задача да се открие духа на една “морална икономика" на Исляма, вземайки пред вид принципи, които дълго време бяха позволявали на Исляма да се адаптира към най-различни култури: “‘urf" (приемане на местните навици), “darura" (необходимост) и “maslaha" (основна лихва (полза).

Различните интерпретации

Някога единни и създадени от петролните империи в Залива (в частност от Саудитска Арабия), днес ислямските финансови мрежи отразяват именно различията в мюсюлманския свят. Дори и страни, които пристъпиха към пълна ислямизация на техните икономики, имат нееднакви системи, дължащи се на геополитическите или икономически обстоятелства и на различните религиозни интерпретации. Методите, които, за съжаление, се разпространяват масово, са често тези, които през 70-те години са считани или за незаконни (като застраховането) или са били с ограничено използване, като  sicav (Societe d’investissements a capital veritable - капиталово инвестиционни дружество). Спестяванията на мюсюлманите днес се дължат както на увеличаването във финансовия свят на етични или социално ангажирани такива дружества, така и на инвестиционните фондове в предприятия или сектори, чийто законен характер е установен⁷. Ислямските финансови институции днес действат в повече от 75 страни. Присъединяването на ислямските финансии към глобалната икономика изобилства с парадокси. Фактът, че ислямската финансова система от 90-те години дължи значителна част от печалбите си на комисионни и на трафика на услуги, (а не както някога на лихвения диференциал между кредити и влогове), позволи да се заобиколят теологичните дебати, типични за така наречената “riba". Впрочем, вълната от финансови нововъведения, последвали след промените, направиха възможна продажбата на всякакви видове “ислямски продукти". Една облигация, например, можеше да бъде разделяна, позволявайки да се продават поотделно всяка една от нейните две части - главница и лихва. Още повече: упадъкът на класическата търговска банка, към който се прибави възходът на инвестиционните банки и на дружествата с рискови капитали, подкрепиха основателността на идеята за партньорско финансиране. Впрочем, сближаването на финансиите с индустрията, както и преливането на финансовите професии,  създадоха условия за съществуването на “банкери без банки", които отбелязаха своя връх по време на Златния век на Исляма. Политическата еволюция на мюсюлманския свят изведе на преден план особености като правото на частна собственост и на свободно предприемачество, значителността на договора като такъв и на личното дарителство, които показваха съвместимостта на ислямската финансова концепция с тази на парламента във Вашингтон⁸. И така, религията можеше да бъде призовавана на помощ в случаи на дерегламентиране, приватизиране, или за да се намали публичното обслужване. Някои правителства, като тези на Малайзия и Бахрейн, се възползваха от тази интерпретация, за да модернизират финансовите си системи, да се противопоставят на други форми на ислямизма и на упадъчните рентиерски класи⁹. Както констатира една наскорошна анкета на “Financial Times", в много ислямски страни именно ислямските институции са често най-динамичните и най-новаторски настроени¹⁰.

В крайна сметка увеличението на ислямските финансии се обяснява най-вече като компенсация на излишъка в глобалните финансии¹¹. За средните класи, които изплуват все повече в условията на нарастването на пиетизма, алтернативата е ясна. Ако те трябва да избират между конвенционалното финансиране, което е придобило светски, иначе казано “аморален" характер и една етична финансова система, гарантирана от религията (и основана на принципа, че икономическите дейности са благотворни, когато са упражнявани в рамките на стриктния морал), решението става толкова по-лесно, колкото повече нараства количеството ислямски продукти и институции, които го предполагат.

БЕЛЕЖКИ

1. Виж и страницата на автора - http://www.islamicbanking-finance.com (23.07.2004). [обратно]

2. Самюъл Хънтингтън - “Сблъсъкът на цивилизациите", книгата е преведена и на български език. [обратно]

3. Оливие Роа, L’Echec de l’islam politique (“Крахът на ислямската политика"), издателство Seuil, Париж, 1992. [обратно]

4. Християнските и юдейските традиции дълго време са се позовавали на едни и същи източници. Виж Rodney Wilson, Economics, Ethics and Religion: Jewish, Christian and Muslim Economic Thought, New York University Press, 1997. [обратно]

5. Легалната просия, която заедно с верската служба, молитвата и поклонничеството е един от основните жалони на Исляма. [обратно]

6. Виж Мишел Галу, Finance islamique et pouvoir politique: le cas de l’Egypte, Presses universitaires de France, Париж, 1997. [обратно]

7. Тези фондове не се инвестират в прекалено задлъжняли предприятия или в такива, чиято дейност се счита за несигурна или неетична, като секторите за произовдство на алкохол, въоръжаванвето и детските играчки.. Виж в раздела “фондове" в страницата на автора. [обратно]

8. Става въпрос за политиката, наложени от Международния валутен фонд и Световната банка по отношение на бедните страни. Виж Moisеs Nain, “Avatars du consensus de Washington", в “Le Monde diplomatique", март 2000 г. [обратно]

9. Georges Corm, “Има ли определена структура частният сектор в арабския свят ?, “Le Monde diplomatique", декември, 1994 г. [обратно]

10. Roula Khalaf, “Dynamism is held back by state control", “Financial Times", 11 април, 2000 г. [обратно]

11. Виж “La dеrive des nouveaux produits financiers", Le Monde diplomatique, юни, 1994. [обратно]

Ибрахим Уард
© Елена Владова, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.10.2001, № 10 (23)

Други публикации:
Le Monde diplomatique.