Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Всяка жена
посвоему е красавица -
виж:
срещу тебе върви една
ослепителна
като светкавица,
бърза -
като сърна.
Дали нежна къдрица тръсва
или вежди повдига - тя
сякаш с хладна роса те поръсва,
от досадния свят те откъсва
и въздига те до звезда.
Всяка жена
посвоему е красавица -
виж:
срещу тебе върви една
неуверена като здравеца,
като лилия
по зрачина.
Но очи ли повдигне,
тогава
тъй омайва те кротостта,
че тревогата отминава
и душата по-нежна става,
излекувана от самота.
И на нивата,
и край реката,
и в трамвая,
и вредом -
виж:
сред красавици по земята
ти през своя живот вървиш.
© Генадз Бураукин
© Янко Димов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.12.2001,
№ 12 (25)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.
|