 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Да, аз пред тебе съм виновен. Много.
За дългите години самота,
за разприте, за дребните тревоги,
за вазата - най-често без цветя,
за думите ненужни, даже странни,
за спомена, от който ти горчи,
за белите коси и бръчки ранни,
за твоите помръкнали очи,
за нощите, в които бях отровен
от алкохол, за бягствата без вест...
Но може би най-много съм виновен,
задето те обичам и до днес.
© Генадз Бураукин
© Янко Димов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.12.2001,
№ 12 (25)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.