* * *

web

Разбират моите познати
какво със мене е било...
Чрез стиховете ми душата
прозрачна е като стъкло.

За най-мъчителното пиша.
Съдба! Обрат подир обрат.
...Което виждам, чувам, дишам,
но то не става за печат...

Пак ще разкажа за тревата,
за гълъбовото перце...
Ще радвам всеки свой приятел
със искреното си сърце.

Наивна вяра, чувства, мисли...
и как да разбера - защо.
Когато злото приближи се,
"Не вярвай" - ми прошепна то.

Той срещу мен се спря тогава,
погледна някак настрани
и поздрави: - Бъди ми здрава!
И каза: - Ето тук легни.

И в светла операционна
пак само с думи се теша -
нахвърлям курса лекционен
"Неразгадаема душа".

© Еудакия Лос
© Зоя Василева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.02.2002, № 2 (27)

Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.