ОТВЛИЧАНЕТО НА БУКИ БОБ

Деймън Раниън

web

На фона на трудните времена, в които живеем, след дългата и тежка зима, дойде пролетта на 1931 година. Стоковият пазар рухна, банките фалират наляво и надясно, законите стават все по-кофти за това или онова, за щяло и нещяло, и гражданите на нашия град са принудени да се оправят както могат.

Мангизите на никого не стигат и по целия Бродуей много хора износват старите си дрехи и практически не са в състояние да заложат било то на конни състезания или на нещо друго. Въобще, неприятна ситуация, сърцето да те заболи.

Ето защо не ме изненадват слуховете, че на места са започнали отвличания на хора от определени среди, защото, от една страна, отвличането си е без съмнение първокласен бизнес, макар че се счита за малко нелегален, но, от друга, е средство да се пребориш с трудните времена.

Освен това, не ме изненадва фактът, че тези отвличания се извършват от една муцуна, известна под името Хари Коня, родом от Бруклин - човек, който не го е еня особено много с какъв бизнес се е захванал, и който е в партия с други муцуни от Бруклин, като Джон Испанеца и Малката Исидора, които също не ги е еня в какъв бизнес са.

Впрочем, Хари Коня, Джон Испанеца и Малката Исидора са корави момчета във всякакъв смисъл на думата. Когато се преместиха от Бруклин в Манхатън и започнаха отвличанията, сред местните жители се надигна вълна от негодувание, защото същите сметнаха, че щом на тяхна територия се извършва отвличане, то те са единствените, които имат право да го правят.

Ала Хари Коня, Джон Испанеца и Малката Исидора никак не обръщаха внимание на кварталните настроения и си продължиха с отвличанията и то при доста натоварен график, и така оттук - оттам започнах да дочувам отзиви за някои техни чудесни постижения. Ако трябва да бъда откровен, тези техни постижения не са кой знае какви, но са напълно достатъчни, за да държат вълка далече от кошарата, по-скоро от три различни кошари, и не след дълго Хари Коня, Джон Испанеца и Малката Исидора започнаха да ходят по конни състезания, защото, ако има нещо, по което те си падат много, то е залагането на конни състезания.

В наши дни много хора имат изцяло погрешна представа за отвличането като бизнес. Те си мислят, че цялата философия на отвличането се състои в това да се навърташ около набелязаната жертва и просто да го отвлечеш, като го отведеш на сигурно място, докато семейството или приятелите му не се постараят да изровят достатъчно мангизи, с които да го откупят. Малцина осъзнават, че едно отвличане трябва да бъде добре организирано и изпипано докрай.

На първо място, ако се каните да отвлечете някого, то той не може да е кой да е. Необходимо е да знаете кого отвличате, защото само по себе си се разбира, че няма смисъл да отвличате човек, който няма кинти да се внесе. Освен това, не можете да кажете дали човекът има пари само по това как изглежда или как се движи из града, защото много от приятелчетата, дето се развяват в автомобили, носят скъпи дрехи и изглеждат модно, са пълна гола вода и въобще нямат големи пачки.

Така че хора от тоя тип не стават за отвличане, а, от друга страна, момчетата, които са се захванали с такъв бизнес, не могат да тръгнат да питат за банкови сметки или колко и какво този или онзи има на сейф в банката, защото подобни въпроси карат хората да се чудят защо, а да караш хората да се чудят защо е много опасно нещо. Така че единственият начин момчетата от бизнеса да разберат дали съответното лице си заслужава труда, е да се свържете с някой друг, който ще ви го посочи направо с пръст.

Човекът-Показалец трябва да е сигурен, че този, когото е посочил, е червив с пари и че същия няма да вдигне много шум, след като го отвлекат, като например отиде и пропее в полицията. Жертвата може да е бизнесмен, който има причини да не желае да се разчува, че са го отвлекли и Показалеца трябва да знае за тези причини. Възможно е жертвата да не води съвсем порядъчен живот, като например излиза с руси красавици при положение, че си има любяща съпруга и седем дечица в Мамаронек¹, от което не му пука особено, но отвлекат ли го и то в компанията на блондинка, тогава нещата имат съвсем друг характер.

Понякога става и така, че някои приятелчета не показват да са притеснени много, когато ги гъделичкат с кибритени клечки по ходилата /което се случва често, когато отвлечените не изгарят от желание да си развържат кесиите на момента/, въпреки че много от тези момчета имат страхотен гъдел, особено ако клечките са запалени. Понякога жертвата може да е съмнителен тип, който организира хазартни игри или е собственик на нелегален склад за алкохол, или въобще се занимава с нещо незаконно, и на който му е все едно дали това ще се разчуе или не, и дали ще го гъделичкат по ходилата.

Подобни образи са идеални за отвличане, защото с тях можеш да се разбереш без много обяснения. Освен това, след като се организира отвличане, се счита за изключително неетично от страна на който и да било, да се отвлича отново същия човек, така че те въобще не раздухват случая впоследствие. Показалеца получава двадесет и пет процента комисионна от откупа. Всички са доволни, защото се завъртват куп свежи пари, което, в крайна сметка, радва и търговците. И докато жертвата може да знае кой го е отвлякъл, той никога не разбира кой го е посочил с пръст, тъй като последното се счита за търговска тайна.

Та значи, една вечер си лафя аз с Уолдо Уинчестър, дописника от вестника, и случайно по някое време става дума за отвличане, та Уолдо Уинчестър се опитва да ми каже, че това е един от най-старите занаяти на тоя свят, само дето Уолдо му вика отмъкване - термин, който би се сторил изключително подходящ на момчетата от същия бизнес. Уолдо Уинчестър твърди, че още преди стотици години са отмъквали хора - мъже и жени - искали са и откуп за тях, а плюс това Уолдо Уинчестър разправя, че са отмъквали дори малки дечица и Уолдо заяви, че всичко е едно много, много подло деяние.

Добре, напълно съм съгласен с Уолдо, че да отмъкваш красавици и малки деца е подло и, разбира се, никой от днешните муцуни не би дори помислил за подобно нещо, защото кой ще тръгне да се пазари за красавица, която никой не иска дори като подарък? А що се отнася до децата, те могат да бъдат голям проблем, защото мамчетата им хукват наоколо и тръбят навред, че бебчетата им са убити, а и малките деца са си направо ад, защото я шарка, я заушка прихванали или някоя друга болест и после гледаш заразата плъзнала из целия квартал.

Както и да е, след като вече знаех, че Хари Коня, Джон Испанеца и Малката Исидора са в бизнеса, въобще не ми беше гот да ги видя един вторник вечерта да вървят по улицата, докато аз стоях на ъгъла на Петдесета и Бродуей, макар че, то се знае, ги поздравих весело, като добавих, че се надявам, че се чувстват отлично.

Поприказвахме си така няколко минути и се радвам, че Джони Браниган, полицаят със здравите мишци, не беше наоколо, защото щеше да му направи много лошо впечатление да ме види в подобна компания, въпреки че нямах нищо общо с нея. Естествено, не мога ей така, изведнъж да се измъкна и си тръгна от групата, защото Хари Коня, Джон Испанеца и Малката Исидора могат да си помислят, че се държа студено с тях, а това ще ги обиди.

- Е - питам Хари Коня, - как вървят нещата?

- Никак - казва той. - От четири дни не сме удряли нищо. Истината е, че днес ни изхвърлят зад борда. Обрани сме до шушка. Длъжници сме на всички букмейкъри, които познаваме, та сме излезли да посъберем малко пари, че да се изплатим. На букмейкърите трябва да се заплаща, без значение как.

Разбира се, нещата стоят точно така, защото, ако не заплатиш на букмейкъра си, доста ще урониш бизнес реномето си, а и букмейкърът ще те разнесе наляво и надясно, за да те съсипе съвсем, така че се радвам да чуя, че Хари Коня се съобразява с подобни благородни принципи.

- Между другото - продължава Хари Коня, - да познаваш някой си Буки Боб²?

Не че познавам Буки Боб лично, но със сигурност знам кой е, както всеки, който ходи на конни надбягвания в този град знае кой е Буки Боб, защото Буки Боб е най-големият букмейкър в района и е червив с пари. Плюс това, всеобщо е мнението, че Буки Боб ще си иде от този свят заедно с мангизите си, защото е много стиснат. Дори по-стиснат от стар лихварин.

Буки Боб е нисък и дебел, с плешива глава, която постоянно леко се клатушка наляво-надясно. Някои считат това за паралично треперене, но повечето са убедени, че то идва от навика му да казва “Не" на онези, които все го молят за кредит при залаганията. Той си има любяща съпруга - много тиха и дребна застаряваща красавица, с побеляваща коса и много тъжно изражение на очите, ала никой не я вини за това, особено след като се има предвид, че живее с Буки Боб от години.

Често виждам Буки Боб и любящата му съпруга да се хранят в различни ресторанти, защото изглежда нямат собствен дом, а живеят на хотел и много пъти съм го чувал да й дава наставления за това или онова, особено за цената на ястието, което си е поръчала, така че смятам, че по отношение на парите Буки Боб е строг със съпругата си, какъвто е и с всеки друг. Например, една вечер чух да я ругае, защото си бе купила нова шапка за шест кинта, а той искаше да знае дали не се опитва нарочно да го разори с нейното прахосничество.

Разбира се, не критикувам Буки Боб, че й опяваше за шапката, защото, доколкото зная, шест кинта са наистина твърде висока цена за една шапка. Може би Буки Боб знае как точно да пресече апетита на любящата си съпруга, защото познавам доста мъже в този град, разорени от жените, които са издържали.

- Ами - казвам аз на Хари Коня, - ако Буки Боб е един от букмейкърите, на които сте длъжници, съм страшно изненадан да видя, че и двете ви очи са на мястото си, защото досега не съм чувал някой да дължи нещо на Буки Боб, без същият да не му е взел едното око за залог. Всъщност - продължавам аз, - Буки Боб е толкова стиснат, че няма да ви каже дори колко е часа, ако ще и два часовника да има на ръката си.

- Не - отвръща Хари Коня, - не сме му длъжници. - Но съвсем скоро той ще ни е длъжник. Каним се да го отмъкнем.

За мен това е извънредно обезпокоителна новина, не защото ме е грижа дали ще отмъкнат Буки Боб или не, а защото някой може да ме види, че разговарям с тях и да си спомни по-късно, когато вече е отмъкнат. Но, разбира се, няма да е правилна политика от моя страна да показвам на Хари Коня, Джон Испанеца и Малката Исидора, че съм притеснен, така че говоря следното:

- Хари - викам, - всеки сам си знае работата и съм сигурен, че ти знаеш какво вършиш. Но ако ще отмъквате Буки Боб, с костелив орех сте се захванали. Много костелив орех, наистина. Всъщност - продължавам аз, - чувам, че най-слабото му място били предните му зъби, така че доста зор ще видите, докато го усмирите след отмъкването.

- Не - казва Хари Коня, - проблеми с това няма да имаме. Нашият Показалец ни разкри слабото му място, което е удивително, наистина. Но човешката природа е пълна с удивителни неща, на които се натъкваш, когато отмъкваш някого. Слабото място на Буки Боб е мнението на любящата му съпруга за самия него. - Виждаш ли - продължава той, - от години насам Буки Боб се е представял пред любящата си съпруга като изключително важна личност в този град, с голямо влияние и авторитет, въпреки че сам знае, че не струва повече от пукната пара. В действителност Буки Боб осъзнава, че любящата му съпруга е единствения човек на света, който го мисли за важна особа и той ще пожертва дори мангизите си или поне част от тях, само и само тя да не разбере, че хората го уважават толкова малко, че са готови да го отмъкнат. На това му викат психология - допълва Хари Коня.

В цялата тази работа не виждам много смисъл и си мисля, че психологията, която Хари Коня се надява да заработи върху Буки Боб, може да му скрои лош номер като онзи с горящите клечки между пръстите на краката, но нямам намерение да споря с него и почти веднага учтиво им пожелавам приятна вечер и изчезвам, за да видя отново Хари Коня, Джон Испанеца и Малката Исидора чак след месец.

Междувременно наоколо започват да се носят слухове, че Буки Боб е изчезнал от няколко дни и когато най-накрая се появява, дава вид, че е бил страшно болен, но и аз, и всеки в този град можем да съберем две и две, за да се светнем, че Буки Боб е бил отмъкнат от Хари Коня, Джон Испанеца и Малката Исидора, и че това му е струвало много.

Така че очаквам да видя Хари Коня, Джон Испанеца и Малката Исидора на хиподрума, с пачки мангизи, с които влизат във високи залози, но те въобще не се появяват. Дори напротив, чувам, че са напуснали Манхатън и са се върнали в Бруклин, където търгуват с бира. Естествено, страшно съм изненадан от този факт, защото биреният бизнес е кофти далавера в момента, в която има много малко печалба, но прецених, че с мангизите, които са направили от Буки Боб, Хари Коня, Джон Испанеца и Малката Исидора имат пълното право да гледат по-леко на нещата.

И така, една вечер съм в “Гуд тайм" - ресторантчето на Чарли Бърнстейн на 48-ма улица и си приказваме с Чарли за най-различни неща, и не щеш ли, влиза Хари Коня, скапан на външен вид, и в никакъв случай преуспяващ. Отправям му радушен поздрав, както си му е редът и започваме да си бъбрим, а аз го питам какво става с онази работа с Буки Боб, а той ми разправя следното:

- Да - започва Хари Коня, - отмъкнахме Буки Боб по всички правила. Всъщност, отмъкнахме го още на следващата вечер, след като се видяхме с тебе. Помня, че беше сряда. Показалеца ни донася, че Буки Боб отива на някакво бдение над поминал се близък в старата му махала на 38-ма улица и точно там го пипваме.

Около полунощ тръгва оттам с колата си и, разбира се, е сам, тъй като рядко пуска някой да се вози с него, за да не се износи бързо тапицерията й. Малката Исидора извърта нашия Форд пред него и го кара да спре. Естествено Буки Боб е силно изненадан, когато завирам глава в колата и му казвам, че желая удоволствието от компанията му за известно време. Отначало той е готов да спори по въпроса, като казва, че трябва нещо да съм сбъркал, но аз използвам най-убедителното средство - пистолета.

Заключваме колата му, хвърляме ключовете, след което го откарваме на едно място на Пето Авеню, където имаме хубав, малък апартамент за тази цел. Когато сме вече там, казвам на Буки Боб, че може да се обади на когото пожелае и обясни, че е отмъкнат и че ще са необходими 25 бона, в брой, за да се откупи. Разбира се, нареждам още на Буки Боб да не споменава къде се намира, защото зле му се пише.

Едно нещо ще кажа за Буки Боб, въпреки че всички го одумват и разправят, че не е стока - той приема новината като джентълмен, много спокойно и делово.

Освен това не изглежда въобще изплашен, както биха реагирали немалко хора в такава ситуация. Веднага приема справедливостта на нашето искане, като казва:

- Ще телефонирам на партньора си, Сам Солт. Той е единственият, който може да има 25 бона в брой у себе си. Но, господа, тъй като това е ново изживяване за мен, ще ми позволите ли да попитам нещо: Как мога да бъда сигурен, че ще ме пуснете, след като вземете парите?

- Но как - извиквам аз негодуващо, - на всички в този град е известно, че от думата си не се отричам. Има две неща, които са правило за мен: да държа на думата си в ситуация като тази и да си плащам на букмейкъра, без значение с какво, защото това за мен е въпрос на чест.

- Разбира се - отвръща Буки Боб, - аз не ви познавам, господа, дори не помня да съм виждал някой от вас, макар че вашето лице ми е някак познато и ако плащате на букмейкъра си, значи сте честен човек, което е много рядко срещано. Всъщност, ако разполагах с всичките пари, които ми дължат в града, нямаше да се обаждам на никого за такава малка сума от 25 бона. Това щяха да са ми джобните пари.

После Буки Боб се обажда на някакъв номер и говори с някого там, но не намира Сам Солт и когато затваря телефона, изглежда силно разочарован.

- Много неприятно - казва той. - Сам Солт е заминал преди час по важна работа за Атлантик Сити и няма да се върне до утре вечер. Не знаят къде ще отседне там. Не мога да се сетя за никой друг, на когото да се обадя за парите и на когото мога да се доверя, особено в такава ситуация.

- Защо не се обадиш на любящата си съпруга? - питам го аз. - Сигурно тя може да ги намери.

- Вижте - отвръща Буки Боб, - предполагам не ме смятате за такъв глупак, че да дам на любящата ми съпруга 25 бона или да й кажа как да се докопа до тях, нали? Давам й по 10 долара джобни всяка седмица, което е предостатъчно за една жена, особено като се има предвид, че я храня.

И така, по всичко изглежда, че нищо повече не можем да направим, освен да изчакаме Сам Солт да се върне. Все пак разрешаваме на Буки Боб да се обади на любящата си съпруга, тъй като не иска тя да се притеснява, че го няма. Той й пуска опашата лъжа, че трябва да отиде в Джърси Сити, за да се види с някой си болен брат Елк.

Почти четири часа сутринта е, така че курдисваме Буки Боб да спи в една стая с Малката Исидора, въпреки че аз лично смятам, че да оставиш някого да спи с Малката Исидора е особено зверско наказание. Затова Джон Испанеца и аз се редуваме да стоим будни и да наблюдаваме да не би Буки Боб да се изплаши и изчезне преди да е платил. Честно казано, Малката Исидора и Джон Испанеца са малко разочаровани, че Буки Боб се съгласява на всичко толкова бързо, защото с нетърпение очакват да се включат в номера с гъделичкането по ходилата.

На следващата сутрин, след като се събужда, Буки Боб се оказва много хубав човек за компания, защото знае дузина историйки от конните надбягвания, както и клюки, което ни занимава живо по време на закуската. Разговаря с нас сякаш ни познава от деца и въобще изглежда порядъчно безгрижен, но едва ли щеше да изглежда така, ако му кажех какво си мисли в този момент Джон Испанеца.

И така, около обяд Джон Испанеца излиза и се връща с фиш от надбягванията, защото знае, че Малката Исидора и аз ще искаме да знаем какво върви в момента в различните спортове, макар че нямаме нито мангизи, нито идея с какво друго да залагаме, защото сме зачеркнати от списъците на всички букмейкъри, които познаваме.

Сега Буки Боб е също силно заинтригуван от залаганията, особено тези в Белмонт. Той се надвесва над масата заедно с мене, Джон Испанеца и Малката Исидора и се взира във фиша, когато Джон Испанеца се обажда:

- Мили Боже, я вижте пето състезание със залозите от четири-пет към едно - че то си е направо келепир. Де да имах няколко кинта, че да заложа на такава добра цена.

- Ами да - много учтиво казва Буки Боб, - ако вие, господа, желаете да участвате, аз с радост ще заложа вместо вас. Така тъкмо ще убием времето, докато чакаме Сам Солт, освен ако не искате да играете дама пика.

- Но - казвам аз, - ние нямаме никакви пари, почти никакви.

- Добре - отвръща Буки Боб, - аз ще събирам предвижданията ви, защото както вие самият твърдите, винаги се изплащате на букмейкъра си, а и се отнасяте с мен много честно. Другите двама господа също ме впечатляват с честността си.

И ние започваме да залагаме чрез Буки Боб на различни състезания, не само в Белмонт, но и на други хиподруми в страната, понеже Малката Исидора, Джон Испанеца и аз обичаме много мащабните операции, когато залагаме на коне. Всеки от нас пише предвижданията си и ги подава на Буки Боб, а Буки Боб ги мушка във вътрешния си джоб, и по едно време в късния следобед, мястото около него така се е издуло, сякаш че тумор на гърдите го е замъчил човека.

Резултатите от състезанията, както разпределенията и печалбите получаваме по телефона почти веднага, след като са излезли, директно от букмейкърски пункт в центъра на града. Голямо забавление е, а Малката Исидора, Джон Испанеца, Буки Боб и аз сме като истински приятели, докато не приключат всички състезания, когато Буки Боб изважда листчетата с предвижданията ни и започва да брои.

Тогава излиза, че аз дължа на Буки Боб 10 хилки, Джон Испанеца му дължи 6, а Малката Исидора - 4, тъй като го бие в няколко състезания на запад.

По това време Буки Боб успява да се свърже по телефона със Сам Солт и му обяснява как да отиде до някакъв сейф и вземе 25 бона, да изчака да стане полунощ, да наеме такси, с което да обикаля сградите между 51-ва и 52-ра улица и между 8-мо до 9-то авеню и да не спира, докато някой не му даде знак, за да му предаде кинтите.

Естествено Сам Солт веднага загрява, че са отмъкнали Буки Боб и по принцип е съгласен да направи всичко, което се иска от него, но не може да достави парите до следващата вечер, защото е сигурен, че в сейфа няма 25 бона и ще трябва да осигури остатъка от залаганията на следващия ден.

И ето ни отново в апартамента за още един ден. Джон Испанеца, Малката Исидора и аз се вълнуваме пак, защото Буки Боб вече ни е закачил на въдицата си, а ние се опитваме да се измъкнем.

Но този ден е по-лош от всякога. През всичките години, откакто залагам на коне, никога не съм имал по-лош късмет. Същото важи и за Джон Испанеца и Малката Исидора. Всъщност, толкова зле върви на всички ни, че Буки Боб изглежда започва да ни съжалява и от време на време ни опростява по някоя друга точка, но и това не помага. В края на деня аз съм на 20 бона, докато Джон Испанеца и Малката Исидора дължат по 15 - общата сума между нас тримата е 50 бона. Но ние не сме хора, които ще седнат да се вайкат, така че Малката Исидора отива в магазина за деликатеси и довлича цял куп хубави неща за ядене, след което си правим чудесна вечеря. После седим с Буки Боб и си разправяме истории, дори изпяваме няколко песни заедно, докато чакаме Сам Солт.

Когато става полунощ, Джон Испанеца излиза да изчака Сам и взема от него малък куфар. После Джон Испанеца се връща в апартамента, отваряме куфара и виждаме, че 25-те бона са там и си ги разделяме на три.

Сетне казвам на Буки Боб, че е свободен да си ходи, пожелавам му успех и така нататък, но Буки Боб ме гледа, а в погледа му се чете огромна изненада и болка, а думите му следните:

- Е, господа, благодаря ви за любезността, но какво става с парите, които ми дължите? Ето ви залаганията! Господа, сигурен съм, че ще се изплатите на букмейкъра си. Нали?

Разбира се, че дължим на Буки Боб тези пари и още как, както е ясно, че на букмейкъра трябва да се заплаща. Затова подавам моя дял, а Буки Боб си записва нещо в малко тефтерче, което изважда от джоба на панталоните си.

После Джон Испанеца и Малката Исидора също подават техните дялове, а Буки Боб си записва още нещо в малкото тефтерче.

- Така - казва Буки Боб, - включвам тези разплащания към всяка една от сметките ви при мене, но вие, господа, все още ми дължите сума от 25 хилки, освен тези 25 хилки, които ви приспаднах. Надявам се, дори съм убеден, че ще направите всичко необходимо, за да разрешите въпроса на момента, защото нямам никакво намерение да поддържам същите условия за по-дълъг период от време.

- Но - отвръщам аз, - не ни останаха никакви пари, след като ти изплатихме 25-те бона по сметка.

- Чуйте - гласът на Буки Боб спада до шепот, - какво ще кажете да отвлечете моя партньор, Сам Солт. Ще остана с вас няколко дни, за да залагам за вас и кой знае, може и да спечелите. Но разбира се - прошепва той, - ще ми заплатите 25 % от отвличането на Сам, затова че съм ви Показалец.

Но Джон Испанеца и Малката Исидора са уморени и отегчени от Буки Боб и няма да се съгласят да останат в този апартамент дори минутка повече, защото смятат, че той е кутсуз човек и не могат да го бият по никакъв начин и чрез никакви средства. Освен това аз лично също бързам да се пръждосам, защото Буки Боб е споменал нещо, което ми напомня за нещо друго. Напомня ми, че освен парите, които му дължим, сме забравили да извадим 6250 кинта за човека-показалец, който ни е насочил към Буки Боб, а това прави нещата изключително сериозни, защото всеки ще ви каже, че е много мръсен номер да не заплатите на Показалеца. Освен това, ако се разчуе, че не плащате на Показалеца, никой никога вече няма да “посочва" за вас.

И така (продължава да разказва Хари Коня), отказахме се от този бизнес, защото няма смисъл да продължаваме, докато не уредим задълженията си. Върнахме се в Бруклин, за да изкараме достатъчно мангизи и да си платим дълговете.

Изплащаме се на Буки Боб на порции, макар че не ни се ще някой да каже, че си мамим букмейкърите, а също така изплащаме комисионната от 6250 на нашия Показалец.

И докато нещата продължават така, с радост ще заявя, че благородните ни усилия не са напразни, защото онази вечер видях любящата съпруга на Буки Боб, облечена цялата с нови-новенички дрехи и много щастлива.

И докато един приятел ми обяснява, че изглеждала толкова щастлива, защото получила голямо наследство от неин чичо, починал в Швейцария и че сега била независима от Буки Боб, аз само се моля и надявам (привършва Хари Коня) никога да не се разбере, че не друг, а тъкмо любящата съпруга на Буки Боб беше нашият Показалец в тази акция.

БЕЛЕЖКИ

1. Мамаронек - град в югоизточен Ню Йорк, жилищно и индустриално предградие на Ню Йорк Сити. Население - 18 000. [обратно]

2. Буки Боб (от англ. bookie) - разг. букмейкър (Боб Букмейкъра). [обратно]

© Деймън Раниън
© Явор Димитров, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.05.2001, № 5 (18)