Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТИШИНА
web
Откакто те загубих, обвит съм в тишина.
Звуци махат с мъничките си крила
само миг, после уморени те се сливат
с потопа, който беззвучието изля.
Все едно дали по улиците хората
минават като вълни шумолящи,
или театърът въздиша ли, въздиша
с въздишки силни и хриптящи;
дали вятърът разплита възел светлина
върху мъртво-синята река,
или ехото от вечерта
да тръпне кара новата зора:
чувствам тишината да се притаява
всички тях отново да погълне,
да изпие до дъно човешката врява
и в крайната си цялост да покълне.
© Дейвид Хърбърт Лорънс
© Явор Димитров, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet,
23.04.2000, № 4 (5)
|