 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Да си спомняш,
да ровиш
в руини -
под прахта свети
огънче синьо.
Днес погребват сина на Скарина,
а на гроба му -
книжна купчина.
Любовта към бащата
помага
и кръвта на водица
не става.
И съседската столица,
Прага,
се възмогва
чрез мойта държава.
А Скарина
е космос, епоха,
той не може
да бъде забравен.
Беларус
над могилата рохка
се привежда
цветя да остави.
© Данута Бичел-Загнетава
© Зоя Василева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.12.2001, № 12 (25)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.