|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КОСТЕНУРКА
web
Излиза слънцето иззад мъглите досущ златисто зверче,
червенокосо и с грива от бухнали пламъци.
Ала тя не го вижда. Никога не гледа в небето.
Очите й, покрити с изпъкнали клепки,
гледат само в земята или към пода от плочки
като тука, в дома на Янек и Нела в Ментон.
Ние сме същества от високите етажи,
небесата докосват очите ни и междуоблачието.
Наблюдаваме често със снизхождение
нейните тромави ходове под столовете
и как кротко предъвква зеления лист салата.
Как само я е измислил демиургът! Между два щита
да сложи тяло на гущер, за да запази живота
от агресията на грамадните динозаври!
Не можем обаче да й кажем нищо,
когато внезапно жадно се разбързва
към обувката на Янек, а не може да знае,
че тя не е партньор за горещите й желания.
Някак засрамени наблюдаваме
щението за съвкупяване, тъй прилично на нашето,
и струйката, която полека се разтича,
докато тя застива на пода.
Общност на живите - но тъй непълна:
как да се разберат съзнание с несъзнателно?
© Чеслав Милош
© Силвия Борисова, превод.
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.08.2004,
№ 8 (57)
Преводът е направен по публикация в сп. "Зешити
литерацке".
|