|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Декамерон СЕДМИ ДЕН: НОВЕЛА II
Докато слушали новелата на Емилия, всички много се смеели, а заклинанието похвалили наистина като свято и хубаво. Когато разказът завършил, кралят наредил на Филострато да продължи и той започнал така: - Скъпи мои дами, мъжете, и особено съпрузите, толкова често ви мамят, че когато се случи жена да измами съпруга си, вие не само трябва да бъдете доволни, задето сте узнали за станалото или сте чули да разправят за него, ами сами трябва да тръгнете и да разказвате на всички какво се е случило, та мъжете да разберат, че ако те знаят и могат, жените от своя страна също не са вчерашни; това може да бъде само от полза, защото, когато човек знае, че и другият може същото, няма да се реши лесно да го излъже. Кой може да се усъмни, че ако мъжете научат какво сме си говорили днес по тоя въпрос и проумеят, че и вие, стига да речете, бихте могли да ги мамите по същия начин, по който и те ви лъжат, това ще ги накара да не го правят така безогледно! Ето защо аз възнамерявам да ви разкажа за една млада жена, макар да била от едно по-долно съсловие, съобразила почти мигновено как да измами съпруга си, за да запази себе си. Не много отдавна един бедняк от Неапол се оженил за красива и миловидна девойка, на име Перонела; те не изкарвали много - той бил зидар, тя - предачка, но все някак свързвали двата края. Не щеш ли, някакъв младеж-конте видял Перонела, много я харесал, влюбил се в нея, и какво правил, какво струвал - успял да я примами. А за да могат да се срещат, двамата се условили така: понеже мъжът й ставал много рано, за да иде на работа или да търси работа, младежът трябвало да стои някъде наблизо, та да го види, като излиза, а след това (те живеели на една тиха уличка в покрайнините, наречена Аворио) да дойде у дома й. Действайки по тоя начин, те се срещали много пъти. Но една сутрин, когато мъжът излязал, а Джанерио Скринярно - таке се казвал младежът - се промъкнал в дома му и останал сам с Перонела, съпругът, който обикновено не се прибирал по цял ден, след известно време се върнал; но вратата била залостена, затова почукал и си рекъл: “Слава тебе господи, задето, макар да си ме създал бедняк, все пак благоволи да ме утешеш с млада и честна жена! Виждаш ли, щом си излязъл, тя е залостила вратата, та да не може някой да влезе и да й досажда". В това време, Перонела, познала по чукането, че мъжа й се е завърнал и се завайкала: “Олеле, Джанело! Край, свърши се! Мъжът ми се е върнал, бог да го убие! Не знам какво значи тая работа, защото никога досега не се е прибирал по това време; може да те е видял, докато си влизал. Станалото, станало, я по добре влез ей там, в оная бъчва, а пък аз ще отида да му отворя; ще видим защо се прибира толкова рано". Джанело се пъхнал в бъчвата, а Перонела се запътила към вратата, отворила на мъжа си и му се сопнала още на прага: “Каква е тая работа? Защо тая заран се връщаш толкова рано? Виждам, май днес не ти се работи, затова се прибираш с всичките си сечива. Я ми кажи, с какво ще живеем, ако я караме така? Откъде ще вземем хляб? Какво, да не мислиш, че ще ти позволят да ми заложиш фустата и други мои дрипи? А аз, горката, се съсипвам денем и нощем да преда, за да изкарам за зехтин, та да има поне с какво лампата си да палим! Ах, мъжо, мъжо! Всички съседки ми се чудят и ми се смеят, задето върша толкова много работа, а ти си скръстил ръце и ми се връщаш вкъщи, вместо да отидеш да работиш!" Като казала това, тя заплакала и занареждала: “Ах, горката аз, как можах да се родя с такъв късмет! Какво свястно момче ме искаше, а аз му отказах, за да дойда при тоя, дето хич не мисли каква жена си е довел вкъщи! Другите жени се забавляват с разни любовници - коя с по двама, коя с по трима, и си карат удоволствието, пък пред мъжете си с устата си птички ловят, и с език - звезди снемат. А аз, клета, нали съм добра и не се занимавам с такива работи, само се блъскам и добро не виждам! Не знам защо и аз не си хвана любовник, както правят другите. Абе, мъжо, разбери най-сетне, че ако река да направя нещо лошо, лесно ще намеря с кого; знаеш ли колко контета се влюбват в мен и ме ухажват, и са пращали хора да ми предлагат пари, а ако искам - дрехи, и скъпоценности; но аз не се хващам на тая въдица, защото и майка ми не е била такава жена; а ти си седнал да ми се прибираш вкъщи, тъкмо по времето, когато трябва да си на работа!"
© Джовани Бокачо Други публикации: |