НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО СЪНЯТ

web

Като веранда във селска къща сънят
разтваря пред тебе гората и сенките
и вътрешността на спомените.
Сънят е разум свободен от натиск,
горда столица на поезията и драмата.
Сънят е все още безплътна мисъл,
свидливо подхранвана от ревнивото наяве.
Сънят е Асирия - сурова и храбра.
Сънят е Тоскана, видяна по изгрев,
когато стройните й дървета пият мастило
от черната пръст, - и град е,
който диша през дългите цигари на тъгата.
Сънят посещава болниците и затворите,
утешава унилите
като монахиня с чисто сърце;
Сънят гасне, уморил се е;
умира леко, без съжаление
и без наследници - като Норвид.

© Адам Загаевски
© Силвия Борисова, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.12.2001, № 12 (25).