Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВЕЧЕР
web
Притихна прашна улица.
Река, в мъша прибулена.
Надвий
самотата,
певецо
крилати.
Наблизо до прозореца
цигара мигва горестно.
Внезапно
във здрача
край вратнята -
крачки.
- Ти накъде, Наталачка?
- В градината, Михалачка.
- Защо?
- За лук отивам.
- Постой,
да те помилвам!...
Прегърнати
в градината,
вървят под месечината
край храст,
през тревица
към тъжната птица.
1956
© Анатол Вялюгин
© Стефан Поптонев, Зоя Василева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.02.2002,
№ 2 (27)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.
|