Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПОГРЕБАЛЕН БЛУС
web
Часовниците да се спрат! И телефона прекъснете!
Да спре да лае псето! Сочен кокал му хвърлете!
И пианата да мълчат - със барабани приглушени
ковчега изнесете, и нека се стекат опечалените.
И нека горе да кръжат и стенат самолети,
и да изпишат "Той е мъртъв" във небето.
Да се увие с креп врата на всеки градски гълъб,
с памучни черни ръкавици полицаите да бъдат.
Той бе за мене Север, Юг и Запад мой, и Изток,
работната ми седмица, неделната почивка,
и мое пладне, полунощ, и песен, и раздумка.
Аз вярвах, че е вечна любовта. Но бърках.
Звездите са ненужни вече - всички ги махнете;
луната опаковайте, а слънцето свалете;
морето изсипете, изринете и последното дърво,
защото нищо вече няма как да е добро.
© Уистън Хю Одън
© Стефан Радев, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet,
31.01.2019, № 1 (230)
|