БЛАГОДАРЯ, МЪГЛА

web

Към времето в Ню Йорк привикнал
и запознат така добре със смога,
бях позабравил Теб, неопетнена
негова сестра, и онова, с което
зимите във Англия даряваш,
но днес се връща моят спомен.

На бързането ти си враг заклет,
страшилище за самолети и коли,
затуй летящите не те обичат.
Но аз съм тъй щастлив сега,
че си се изкушила
за цяла седмица по Коледа
да посетиш омайващия Уилтшър
откъдето не може никой да избяга,
а моят космос е ограничен
в една огромна стара къща
и Четирима, свързани с приятелство -
това сме Джими, Таня, Соня, аз.

Навън е тишина без форми
и даже птиците с гореща кръв,
които тук остават
през цялата година,
например косове и дроздове,
от тебе приласкани
спират радостното си подсвиркване,
петли не кукуригат,
дърветата притихват,
едва се очертават върховете им,
ала остават тук, за да превърнат
твойта влага в капчици вода.

А вътре в къщата уютни кътчета
приканват да се отдадем
на спомени, на четиво,
на кръстословици и удоволствия,
последвани от вкусната вечеря,
придружена с вино,
седим доволни заедно
и всеки е зает с носа на другия,
а не със своя,
възползваме се от мига,
защото много скоро
тези милостиви дни ще свършат
и ще се върнем във света на работата и парите,
ще се държим прилично и ще сме прикрити.

Не може лятно слънце да премахне
глобалните проблеми, със които
вестниците ежедневно ни заливат
и бълват немарлива проза,
факти за мръсотия и жестокост,
за които думи нямаме:
земята ни е тъжно място,
но за този миг специален,
така спокоен, но и празничен,
на Теб благодаря, благодаря, благодаря, Мъгла.