* * *

web

Виелици - с тромпет, дървета - с контрабаси
внезапно огласиха с концерт света замрял,
снегът дори се вслуша в космичния им глас и
нагоре се издигна на стълб прозирно-бял.

Защо бе реквиемът - си знаят ветровете.
Снегът след туй се спусна - спокоен и безлик.
Затрупано от него, видя ми се полето
като един огромен, неадресиран плик.

И долових - незнайно защо и откъде са
дошли до мене - сенки на гласове - и знам
аз хората, които желаят два адреса
съвсем, съвсем различни, да отбележат там.

© Анатол Сербантович
© Янко Димов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.01.2002, № 1 (26)

Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.