* * *

web

Има нещо диво в естеството,
в рижавите тинести води.
Газиш в тях, напразно търсиш брод и
може да потънеш до гърди.

Хълмче с редки борчета проблясква -
като скелет на гора е то.
Блатото увлечено примлясква,
сякаш е преяло току-що.

Пънът, който нощем свети бледо,
зейнал е беззъбата уста
и личи - с очи отвъдни гледа
как нелепо джвакаш из калта.

А разминеш ли се със бедата
и на суха почва стъпиш пак -
повече е от земя земята
и брегът е повече от бряг.

© Анатол Сербантович
© Зоя Василева, Янко Димов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.01.2002, № 1 (26)

Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.