* * *

web

Над пътя прах се рее. Там и
мъгливо грее нисък свод.
На минали съдби и драми
земята е вековен брод.

А аз съм недалеч от брода -
от Космоса до моя свят.
През мен планетни сенки бродят,
прераства дъхав билков цвят.

Дари ме мама с близко родство
със тези чудеса. И мен
зове ме онзи лес зелен,
зове ме хоризонтът просто.

Ту храст зелен ми подарява,
ту боров дъх, ту птичи глас.
Гората вече разпознавам,
брезичката си спомням аз.

Два свята нося и междата
е острие, а не крило.
Примесени са във душата
добро,
ала и малко зло.

Не всеки е сеяч, но ето
кое е злато и сребро -
дадеш ли щедро днес, небето
ще ти отвърне със добро.

© Аляксей Писин
© Янко Димов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.11.2001, № 11 (24)

Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.