* * *

web

На Сцяпан Гаурусьов

Остават толкова неща
забравени и тъй далечни.
Аз бих нагазил във ръжта
като в една зелена вечност.

Ще чуя пъдпъдъчи плач,
ще си откъсна стръкче живо,
прадядо някой мой - сеяч
ще махне със ръка щастливо.

И със дълбоки гласове
жътварки нейде ще запеят,
ще духнат южни ветрове,
житата ще се разлюлеят.

Желания дозряват там,
надежди - буйно, безразсъдно.
Ехти в полето като в храм
гласът на минало и бъдно.

И хоризонтът все звъни.
Прозрачна мараня се стели.
Ще сея в утрешните дни
от днешните зърна узрели.

© Аляксей Писин
© Янко Димов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.11.2001, № 11 (24)

Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.