Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
РЕКАТА Преди много години един мъж ме изтегли на сухо изпод огромния лунен камък. Викът ми разцепил пруста на къщата, която по рождение нямам. Майка ми като вълчица мълчала и гледала дъното на реката. Баща ми броил звездите вместо пилци наесен, докато побеляла душата му. Точно в неделя след обед измили набързо лицето ми - ей така, да запълнят мълчанието и да си направят шега. Оттогава всъщност съм тръгнал да обикалям света.
© Владимир Стоянов, 1999 © сп. Мост, 1999 © Издателство LiterNet, 01. 12. 1999 ============================= Първо издание, електронно.
|