Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МОЙСЕЙ Ако можеш, избягай и никого вече не слушай. Прегърни сетивата си в тихия скит на плътта. Ти си тяхно дете, оживяло сред дивата суша - бедуин на двугърбата стара камила страстта.
Умори ли се вече от толкова много премеждия да обхождаш безсънен вековния звезден керван. И след белия ястреб на вятъра пак да се върнеш - дълго чакан водач, ненавиждан, възпяван и сам. През страха се е проснал червеният гръб на морето. Фараонската злоба дори не остави по него следа. А на синия кител на времето, с оръфани еполети, всяка нощ ще прибавя поредна Витлеемска звезда.
© Владимир Стоянов, 1999 © сп. Мост, 1999 © Издателство LiterNet, 01. 12. 1999 ============================= Първо издание, електронно.
|