Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СЕДМОТО КОЗЛЕ Моя малка Алиса, моя тъжна Алиса, ти вече няма да отглеждаш гарвани с въпроси към вълшебното огледало. В новогодишната прегръдка на студа ще изгориш до клечка думите и баба ти ще те прегърне в залязващата люлка на небето.
Денят е по-дълъг от век. Алиса, живот мой, ти вече няма да сънуваш Ана и вълците, стареца и вълците, църква за вълци... Време е за крадеца на праскови сам да надникне в деколтето на паметта и да открие кой изяде Пенлевето, детето, битието... Тринадесетата годеница на принца ще се огледа в мълчанието на агнетата. Сега си седмото козле, което иска, но не помни вече нищо.
© Владимир Стоянов, 1999 © сп. Мост, 1999 © Издателство LiterNet, 01. 12. 1999 ============================= Първо издание, електронно.
|