Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ
ЗА ВЕН ТИН
Владимир Стоянов
web
1885 г.
На 22 март в Бургас, в семейството на Мария и Константин Тинтерови се ражда
Стефан Тинтеров (Вен Тин).
Баща му е родом от Калофер, възрожденец, сподвижник на П. Р. Славейков; адвокат
и общественик, автор на текстовете на някои от най-популярните за времето песни:
“Цвете мило, цвете красно...” и “В цветя, в треви зелени...”.
1892/1903 г.
Стефан Тинтеров завършва основно образование в родния си град, а след това учи
в класическия отдел на Пловдивската мъжка гимназия, където до голяма степен
се определят духовните му интереси.
Есента на 1903 г.
Приет за студент в Юридическия факултет на Софийския университет.
1904/1906 г.
Работи като парламентарен стенограф в Народното събрание и следва.
1906 г.
Официално дебютира с цикъл стихотворения в сп.”Демократически преглед” - едно
от най-авторитетните обществено-политически и литературни издания на епохата
с редактор Тодор Влайков. До 1912 година, когато се явява последното му приживе
отпечатано стихотворение - “В памет на П. П. Славейкова”, Вен Тин ритмично сътрудничи
на списанието като помества в него стихотворения и рецензия за стихосбирката
на П. К. Яворов “Подир сенките на облаците”.
1909 г.
Дипломира се като юрист и се завръща в Бургас.
1910 г.
Назначен е за заместник-прокурор в Стара Загора. Едновременно с това получава
и най-голямото си литературно признание - десет негови стихотворения са включени
в “Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам”, под съставителството
на Димитър Подвързачов и Димчо Дебелянов.
1911 г.
Годината на неговата женитба и на активно сътрудничество в периодичните издания
“Женски глас” и “Гражданка”, редактирани от Жени Божилова-Патева - една от най-известните
български феминистки. Публикува оригинални стихотворения и проза, преводи и
статии, голяма част от които защитават правото на жените да участват в обществения
живот.
1912 г.
По време на служебен оглед край едно старозагорско село, конят хвърля Стефан
Тинтеров и той се наранява тежко в гръдния кош. Кръвоизливът и 15-дневните мъки
слагат край на живота му на 6 юли. Три месеца след смъртта му се ражда неговият
син Стефан.
© Владимир Стоянов, 2000
© Издателство LiterNet,
27. 10. 2002
=============================
Публикация В: Владимир Стоянов "Защото съм избраник (Творчеството
на Вен Тин в контекста на българската литература)", Варна, изд. "Славена",
2000.
|