Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КРАТКОСТИШИЯ - 1
web
битие
всяка част от тялото ми е твоя
не оставих нищо за себе си
освен сянката
в която посадих
райското дърво
доживотен затвор
ще те убия в себе си
и ще те излежа
на различни места
с различни хора
едип
небето над мюнхен
е празен лист
на който пиша
името ти с очи
и после ги затварям
като плик с писмо
за никъде
*
може да ни раздели
само смъртта
но тя все ни събира
краят на вечния райх
сърцето ми
е като бункерът на хитлер -
нападат отвън
но вътре всички са мъртви
*
любовта е реката
минаваща между двете половини
на сърцето ми
аз съм на единия бряг
ти - на другия
и само тя може да плува
по еторе скола
любовта
е като обувка
колкото е по-малка
толкова повече
ни убива
рай
дъждът спря
като влак на небесната гара
и от него слезе тъгата ми
*
поезията
е моят начин да мълча
защото ме е страх
от тишината
*
поезия
насъщната депресия
дай ни и днес
и прости
стиховете ни
амин
*
няма къде да отидеш
няма къде да заминеш
няма къде да се върнеш
любовта е единственото място
на човека в света
© Васил Прасков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.09.2014, № 9 (178)
|