НЕМИЛИ-НЕДРАГИ

Иван Вазов

web | Немили-недраги

ХІІ

- Хаджи, наздраве!

- Пий, Асланов!

- Наздраве, па добра сполука!

- Вива, домнуле Гика! Пълни хубаво чашите, че ти изядат кучета главата!...

- Вива! Да живейм! Наздраве! - извикаха още няколко души; чаши се чукнаха яката, изпразниха се и се сложиха с тропотене на масата.

Хъшовете си обрисаха мустаците.

- Ами дека е Каранов? Де е Бебровски? Хаджи, тях не вика ли?

- Бебровски отиде да види сметките си с Никулеска... тая вечер е тука. Забравям ли аз тая балканска мечка?... Каранов - и той иде; отиде за брата си, заедно ще бъдат, защото брат му каза, че ще запали дюкяна, ако го оставят... май из юнак!...

- А Гунчо?

- Ха, той си продал оръжието, глупецът...

- Аз го видях, че си купи един славен винчестер вчера... Ще дойде - каза трети.

- А Попчето? - питаше четвърти.

- Попчето е отишло за Кирча, за Мъркова и Койнова. Койнов, горкият, е болен: кашля много, но пак иска да дойде.

- Когато е работата за такова свято нещо, няма болест - проговори един.

- Никаква причина не може да възбрани един български герой да не умре за отечеството си - каза дълбоко други, като си припомняше една тирада от една Войникова драма.

- Който се извинява сега, той е един подлец.

- Братя, наздраве! Да живеят поборниците! - извика един хъш, облечен във влашко солдашко сетре, с отпрани еполети. - Да живей и народът... и смърт на тираните... Гика, наливай де, и на Добря, и на Петрето...

- Да живей!

- Да пукнат агарянците!

- А бе знаете ли? - извика Димитрото: - Мравката пак е влезнал в гълъбарника.

- Осем пъти са го запирали тая зима - подзе Асланов, - и все за малки работи. Например срещне някой евреин, хване да му скубе сколуфите. Евреинът се разреве, полицията довтаса и - хайде в Кутре де Курник¹. Или пък грабне две ябълки от някой дюкян и бяга. Спогнат го, той се вдаде и не отказва: хайде пак на комисаря в ръцете... Това прави нарочно, кога няма какво да яде. В тъмницата хранят добре.

През това време Хаджият приказваше нисичко с двама хъшове за Македонски, който още се бавеше.

- Па остави друго, ами ако хванат и Дякона... кой знае! - продължаваше Хаджият угрижено.

- Тогава и план, и чета - всичко вятър - каза с отчаян вид Добре.

- Тссс... - изписка Асланов и смигна на Добря... - Кръчмарят ще чуе.

Добре климна отрицателно:

- Не знае бъкел български.

- Но трябва да се пази тайна.

- Не бива да се дрънка.

- Тайна дръж, магаре! - извика един полупиян вече хъш, който с облегната дотогава глава на зида гледаше все нагоре.

- Иван Славков знае ли това? - попита Асланов, като се обърна към Хаджият.

- Не го найдох... но без друго се е научил.

- Тая извеяна коза няма да дойде; залагам си цървулите.

- Ще дойде.

- Не.

- Ще.

- Ако не дойде, аз ще му оскубя брадата, дето я маже с венска помада; по франк оставя в берберницата само за нея.

- Казват, че ще се сгоди за Мариолицата, обесникът! Какъв светлак!... В чаша да я изпийш. Гика, дай малко мезе, па налей; дай чисто одобешко вино, без вода; недей става гугуманин!

Чашите иззвънкаха и се изпразниха.

- Да излезем да вземем малко вятър - извика Хаджият.

Всички настанаха.

- Чашите се наляха. Как - няма ли да пиете? Не ми докачайте честта; лиснувам го връз главите ви - каза черпачът и простря лявата си ръка, за да им загради пътя към вратата.

- Какво заграждаш царски път? - изрева един исполин, който влезе в кръчмата и грубо отмахна ръката на хъша.

- Бебровски! Добре дошъл!

И няколко души се спуснаха и го зацелуваха по дебелите устни.

- Добре дошъл, братец! Домнуле Гика, още една чаша, че ще те вземе дяволът!

- Хайде от крака по една! Марков, разплащай се.

Дружината излезе шумно из кръчмата и удари из една дълга улица. Беше надвечер и студено. През пиацата гърмяха файтоните, които донасяха пътниците, пристигнали с влака. Хъшовете под влиянието на домнул Гиковото вино гълчеха весело и гръмогласно, като се здрависваха с познайници, които срещаха. Когато дружината закриви из една тясна улица, мярна се Попчето с троица още другари, опърпани хъшове.

- Попче! Попче! - развикаха се неколцина.

Но Попчето се спря, без да отговори, тури пръста си на устата в знак на мълчание и пак се упъти с другарите си по дирята на един турчин с дълго сукнено джубе.

Следва >>>

1. Ироническо влашко название на затвора. [обратно]

© Иван Вазов, 1882-1884
© Издателство LiterNet, 24. 10. 2001
=============================
Публикация в "Събрани съчинения в 22 тома", С., 1976, т. VI.