СУРКОВАЧИ

web | Под нашето небе

Съмна се. Денят начина -
първият на таз година.
Чудна тишина разляна
вън на улицата глуха,
свети кралската камбана
радостно тресе въздуха.
Тя гърми днес другояче,
сякаш дума: "Много лета!"
Кой там тропа? - Сурковачи!
      - Влазяйте, момчета!

От легло ми се не става.
В прежно време ум заплава. . .
Колко спомени прекрасни
за детинската епоха!
Светли радости, дни ясни. . .
Но те вече отидоха.
Що ми се тъжи и плаче?
Що е мъчно на поета?
Кой там тропа? - Сурковачи!
      - Влазяйте, момчета!

Ученик бях. Тъй, в дружина,
ний по Новата година
ходехме от къща в къща
с бузи от мраза червени;
радостта ни беше съща
и в домът благословенье,
веселост - и студ най-паче -
вмъкваха се с нашта чета. . .
Кой там тропа? - Сурковачи!
      - Влазяйте, момчета!

Помня, бях голям, кат тия.
Сняг, фъртуна и стихия
ний не маряхме тогази -
с дряновите сурковици.
С колко щастье дрънках ази
в джеба дребните парици -
плод на честен труд обаче
и на многата ни лета. . .
Кой там тропа? - Сурковачи!
      - Влазяйте, момчета!

Де другарите ми мили?
Тях пръснали ги, сломили
злите бури на живота,
едни в гроба - други живи,
на теглата във хомота,
други в път вървят трънливи,
де и моят крак се влачи.
Нашта песен е изпята.
Кой там тропа? - Сурковачи!
      - Влазяйте, момчета!

Влазяйте и честитете,
с вейка яката удрете:
за побойници кат вази
днес ще зее мойта порта.
Как лютяхме се тогази
И предавахме на чорта
домакина, кой не рачи
на нас, ангели, привета!
Кой там тропа? - Сурковачи!
      - Влазяйте, момчета!

Влезте и ме поздравете!
Влезте и ми известете
бога във лъжата светска,
озарете ме с лучата
на светата радост детска,
светъл дар от небесата -
нека първа тя прекрачи
прага ми със многа лета.
Кой там тропа? - Сурковачи!
      - Влазяйте, момчета!

София, 1 януари 1900