НИВАТА

web | Под нашето небе

Когато пролет появи се мила
и мен на ново и на младо дъхне,
и видя, че гора се разшумила
и нежният зефирец пак ме лъхне,

и въздух проехти от химни страстни,
и злакът се усмихне дор над гроба -
сърце ми готви се за празник ясни,
измъчено от скръб, печал и злоба.

Но в вихра на живота, във кипежа
на страстите не виждам да проникне
жив луч, не чувам дума бодра, свежа,
не сещам мощ от нов живот да бликне.

Сè старото, сè тъжното!... Сè вети
борби и язви... Зрелище сурово!
Ох, дайте ми кокиче, горско цвете!
Ох, дайте да погледам нещо ново!