ФИЛОСОФИЯ НА СЪЗВУЧИЯТА

web | Под нашето небе

Съдбата има две тегла:
на тоз - блага от люлка, а другиму - тегла.

*

Пожарът е ужасен в изсъхнали гори;
по-страшен е в душата, от завист що гори.

Животът е преблъз и къс;
но той от вечността е къс.

*

На жизнений пир, във жизнений бой
нито се упивай, нито се пък бой.

*

Безполезната твар -
на природата твар.

*

В вълните бесни на бурливий мир
единът гроб ни дава завет, мир.

*

На любовта кръста е тежък и лек.
Честит кому носи тя с болката лек.

*

Дарба без свой образ, цвят -
пролет е без цвят.

*

От мъх не става свила, ни от лопата вила,
ни от шантанската певачка вила.

*

Жената е отрова или мед:
тесто когато люби, кога не люби - мед.

*

Борец не е същ, човек не е цел,
който мре без нужда и живей без цел.

*

Глупецът е дързък, над всичко се смее,
но само да мисли не смее.

*

От глад по-страшна сила познавате ли вий?
Той праща в небесата орела да се вий,
в ужасний лев той рика, в настръхналий вълк вий.

*

Бери във младост рози, не се май:
декември дебне подир май.

*

Полето тегли от слана, от суша, град:
порокът ги заменя в шумний град.

*

Сганта си идола днес слави, сочи с пърст:
той в гроба легне ли - не чуйш ни "Лека пръст!"

*

Смъртта ни дава почек, къс ил дълг:
но фалименти няма - плаща се тоз дълг.

*

Велико щастье - речи няма.
Велика скръб е няма.

*

Мръсен вестник смрадовете из сметта отравя:
той със тях живее - другите отравя.

*

Не се бой, че ножът в роба се завира:
само над огъня водата завира.

*

Човекът е такъв: в море копней за суша,
в бездъждие - за град, в потопен дъжд за суша.

*

Волът рекъл: Не работя, не плета, не шия:
аз блажен съм! - А ярема? - Той ми е гердан на шия.

*

Тиран кога те гали и с благи думи котка,
не вярвай: мишка дебне замъркалата котка.

*

Поет! Великий автор - природата - зачитай.
Във книгата й често се зачитай!

*

Със камък ги безумно не лучи -
а грей се на сълнечните лучи.

*

Пълний джеб не вярва продраното сито:
всички са сити за търлото сито.

*

Река поройна нивите топи.
Любов лудешка силите топи.

*

На мирна съвест и на млада връст
широко, ясно е навръст.

*

Впуснеш ли се в бой със злото ти ид нашите земи,
с чизми тръгвай и с тояга и амонияк земи.

*

Изгубил дружка славей за песен по рани,
сърцето по е звучно, любов кое рани.

*

Ум убог у мъж със силен стан -
се едно без прежда гиздав стан,
без войници стан.

*

Добро е, кат герой за битки меча точи;
по-харно е да гледаш невеста млин да точи.

*

Към синий свод стреми се всеки земен син;
а сводът е във всяк момински поглед син.

*

Сърце, което ревност в прегръдките си мачка,
е плъх трептящ и кървав под ноктите на мачка.

*

Залягай да си вещ,
избягвай да си вещ.

*

Разбойникът с корона - крал.
Без нея - просто крал.

*

Вол търпи остена кротко - с яките рога и жили.
Тях осата няма ги, а жили.
*

Глупостта е злобно куче: щом чуй лай -
лай.

*

Думат, че сам господ царя цар помазва.
Кой знай... По е вярно, царят че света помазва.

*

Умний за добро и зло е вреден;
глупият е само вреден.

*

Там, де има труд и сговор, има в всичко спор.
Този спор обичам, а не руский "спор".

*

Помежду цар и роб, богат и нищ, паднали, прави,
едната смърт тук разлика не прави.

*

Не златен клас, а трън се вади
из нивата, която пот не вади.

*

Злодеят се мъчил да бъде мил:
да стане бял, арапинът се мил.

*

За оня свет - мъж свет;
мъж светъл - за тоз свет.