Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗАНИК СЛЪНЦЕ
Пускай умру, но я умру - любя.
Пушкин
Заник слънце. Но сè любя още
светли блянове и майски нощи,
красотата, чарът и чудесни,
любовта с възторзите й небесни
(в тия гърди - пак трептежи пресни):
аз сè любя още.
Заник слънце. Но сè любя жежко
тоя свят - на плач и смях долина,
пълна с храсти и цветя градина -
на битьето нектара, пелина
(близко ми е всичко человешко):
аз сè любя жежко.
Заник злънце... но сè любя нежно
усмихът приветен на зората -
сънищата млади на душата,
на живота - туй море безбрежно -
бурите и песента крилата -
аз сè любя нежно.
Иван Вазов, 1919
© Издателство LiterNet,
29. 03. 2003
=============================
Публикация В: Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома",
С., 1976, т. IV.
|