Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВИДЯХ ТЕМЕНУЖКА
Видях в полето теменужка,
самотна и благоуханна.
- О цветенце, на пролет дружка
приветлива и песен ранна,
защо миришеш толкоз сладко?
- Затуй съм цвете, братко.
Попитах славея през мая,
кат пейше нежно: - Що туй вършиш -
тъй чудно си гласеца кършиш? -
А той каза: - И аз не зная,
но радвам ли се ил копнея,
аз требува да пея.
Попитах и сърце младежко,
Залюбено: - Защо тъй тежко
въздишаш в тая пролет млада?
То отговори: - Ах, небето
тъй наредило е: сърцето
да люби и да страда.
Иван Вазов, 1919
© Издателство LiterNet,
29. 03. 2003
=============================
Публикация В: Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома",
С., 1976, т. IV.
|