Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВЕЧ НИКОГА!
Внезапна свада раздели ни,
угасна пламък, чар се пръсна,
и връзка, траяла години,
една минута я прекъсна.
"Веч никога!" - казах ти ази.
"Веч никога!" - и ти повтори:
у мене гняв пламнà тогази,
у тебе гордост заговори.
Печална нощ... На люта рана
какъв ти сън, каква почивка!
На сутринта - не знам как стана -
ний пак се срещнахме с усмивка.
И радост, празник във души ни,
и щастье по лица разляно!
Тъй майска буря като мине,
небето става по-засмяно.
Иван Вазов, 1919
© Издателство LiterNet,
29. 03. 2003
=============================
Публикация В: Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома",
С., 1976, т. IV.
|