Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТОЙ
Дете бях и вярвах във бога,
и знаях, че той е в небето;
осанка той имаше строга,
каквато я виждах с тревога
на нашия храм на кубето.
И знаях, че той като нази
от плът е и слуша, и вижда,
и "дядо" му казвах тогази -
че люби, гърми, ненавижда
от своя престол от елмази.
Днес стар съм и пак вярвам в бога.
Но веч му не зная лицето,
ни де му е трона, чертога:
той дух е, разлян в ширинето,
в душата, в света, в битието.
Иван Вазов, 1919
© Издателство LiterNet,
29. 03. 2003
=============================
Публикация В: Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома",
С., 1976, т. IV.
|