Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТЯ Е ЖИВА
Мойта нявгашна царица -
ангела с очите сини...
Още ли е хубавица?
Ил повехнала старица?
Ил руина сред руини?
Моята балканска фея -
песен в младини омайни, -
тя на мен се кле - друг взе я!
Спомням си и днес за нея -
и въздишките й тайни.
И градината, де в мрака
сетньо си "прости!" казахме
в сетня среща под клонака,
де на мойта гръд заплака,
дето двамата плакахме.
Иван Вазов, 1919
© Издателство LiterNet,
29. 03. 2003
=============================
Публикация В: Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома",
С., 1976, т. IV.
|