ТЯ СЕ КАЗВАШЕ ТАМАРА

Mais elle ètait de ce monde, où les plus belles choses
Ont le pire destin,
Et rose, elle a vècu ce que vivent les roses -
L'èspace d'un matin.

Malherbe

Възхитителна девойка,
златокоса и напета,
весела и песнопойка,
съща роза, неначета
от световната поквара -
        Тя се казваше Тамара.

Аз я гледах по ливади,
кат играйше с дружки млади
в роклицата белоснежна.
Как бе прелестна и нежна,
пълна с радост, пълна с вяра! -
        Тя се казваше Тамара.

Аз я виждах, кат се връща
от училище - пак съща:
жизнерадостна, игрива,
лястовичка - песен жива -
пролет що при нас докара -
        тя се казваше Тамара.

Що прекрасното умира?
Що цветущото издъхва,
кат самотен звук на лира?
Що ручей шумящ пресъхва
под горещата омара?
        Тя се казваше Тамара.