Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СКИТНЯ
(Писмо)
Пак в планинските недра гостувам.
Край реката често ходя аз,
в звучний клокот чувам твоя глас,
даже твоя кръшен смях зачувам.
Из гори в ръката с книга скитам,
поглед в стрàниците й углъбил,
но во всякой ред, о, ангел мил,
твойто име срещам и прочитам.
Вчера бях на оня връх зелени -
други върхове, бърда видях,
дор до кръгозора, а зад тях
твоя лик усмихваше се мене.
Иван Вазов, 1919
© Издателство LiterNet,
29. 03. 2003
=============================
Публикация В: Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома",
С., 1976, т. IV.
|